При какви случаи се използва полиграфското изследване от фирмата?

Людмил Стоянов

Мога да кажа, че продължавам да правя полиграфски изследвания и до този момент с неугасващо удоволствие, желание и тръпка.

Занимавам се с полиграфско изследване от 1997 г. , т.е. вече 21 години; първо в Иститута по Психология на МВР, после във фирмите Диаконсулт ООД и Псиконтракт ООД. От 2007 г. в Бюро полиграф, сегашното име на фирмата ни е Арете Бюро Полиграф ООД . В практиката си досега имам проведени лично над 4060 изследвания.

Чувството на увереност, че можеш да решиш проблемите, с които идват и искат да разрешат потребителите на услугата ме зарежда с енергия и воля всеки път, когато пристъпя към конкретния случай.

То е изградено в дългия процес на работа с 1) метода и неговите методики, които не са ме подвеждали и постоянно доказвали стабилна достоверност; 2) опита ми придобит в работата ми с множество клиенти, изследвани лица при най-различни случай; 3) във времето направих и много подобрения в използваната методика, които могат да се видят и от статиите в блога ни за МИТ (модифициран изследователски тест).

Постигането на резултати – разкриването на конкретните извършители или конкретните негативни действия които са извършили изследваните, но и тези които не са извършили, идентифицирането на лицата, които не са съпричастни към разследваното негативно деяние ме изпълва с чувството за изпълнен дълг към поръчителя на изследването и изследваните лица, а и ми създава добро име, макар и да звучи нескромно, пред клиента и изследваните. Вдъхновява ме и за усъвършенстване на работата ми в определени сектори на изследване в бъдещата ни работа.

Три са основните видове случай, при които, представителите на фирмите, собственици, ръководители по сигурността и други ръководители се обръщат към нас.

1. вътрешно фирмени разследвания при инциденти – кражби, обири, изтичане на информация, саботаж, увреждане на техника, вещества, доброто име на ръководители или служители и прочее;
2. приемане на нови служители (подбор) или преназначаване на друга позиция (реподбор) – проверка по темите за зависимости и рискови поведения;

3. Превантивни („изпреварващи“ и „въздържащи проявата“ на събитието) или комбинирани изследвания (т.3+т.1; т.3+т.2)

1. Вътрешно фирмено разследване при инциденти.

При този вид изследване могат да се търсят:

а) вътрешни извършители на негативното действие под формата на кражби, саботаж, неразрешено изнасяне на конфиденциална информация. Например, кражби на стоки или пари, констатирани от ревизии или проверки; изнасяне и продажба на конфиденциална информация, подготовка и извършване на саботаж, увреждане на стоки, имущество, техника и прочее негативни действия

Служителят може да е присвоявал дневно 20-30 лв. Като стоки или пари, което е причинила липси, констатирани от ревизия; или откраднал плик с пари с 500 евра. Служителят може да е причинил бездействие на машина, като отнеме, повреди части в нея, или я изключи от захранването – например,  люпилни агрегати – за определено време; да запали стока, предизвика наводнение, да изсипе отрова в храната на животни, да замърси или постави отрови в хранителни стоки и прочее. Служителят може да източи сметки на фирма или на клиент, да предаде (продаде) на конкурент конфиденциална информация за оферти при търгове, конкурси, бизнес планове, компрометираща информация и прочее

Тези теми се проверяват като изследванията се попита дали е изнесъл, от помещението липсващата стока или пари, дали е харчил от тези пари за нещо, дали е продала или скрил някъде липсващата вещ или стока, дали я е консумирал и прочее.

Трябва да се знае, че въпросите се задават на изследвания като се пита дали е извършил действието, което представлява извършването на кражбата и то в миналото, т.е. Въпросите са консативни. Пита се: „изнесъл“ лиси „взел“ ли си, „скрил“ ли си, „дал“ ли си или „продал“ на някого това нещо което липсва. Не се пита: ти „откраднал“ ли си.

б) служители на фирмата, които са подпомогнали външни извършители на негативното действие – обири, кражби, саботаж, изтичане на информация, увреждане на доброто име и прочее

Престъпна група може да организира и извърши кражба на парите от обората на фирма от касата в офиса й. За тази цел обаче престъпната група може да е привлякла на своя страна вътрешен човек, служител на фирмата, който срещу обещание за възнаграждение или под заплаха да е издал информация, необходима за планирането, подготовката, извършването на кражбата и реализацията на откраднатото относно: кода за сота на фирмата, мястото където се намира касата, ключа или кода й, времето, когато се събират най- големи обороти, най прекия маршрут към помещението, където се намира касата, информация за охраната, подходите към сградата. Освен това вътрешен служител може да извърши действия, облекчаващи извършителите, например, да отвори врата или прозорец, да изнесе ключ и извади дубликат, самия той може да охранява престъпната група по времето на извършването на кражбата, да бъде участник в изнасянето на парите или шофьор на групата.

Подобни действия „къртицата“ може да извърши и за подпомагане на външни извършители при саботажни действия, извличане и изнасяне на поръчана от вън информация, подготовка на кражби или обири в обекти на фирмата, или в домове на ръководители на фирмата или клиенти на фирмата.

в) организаторите и съучастниците на извършеното негативно действие. Определя се кой какво е извършили и каква функция, ръководна или изпълнителска в извършеното негативно действие е имал

Полиграфът решава и задачи свързани с идентификацията на ролята на всеки един от извършителите на негативното действие, в случаите когато то има формата на групово престъпление.

При груповото престъпление имаме разпределение на ролите и видовете действия вътре в групата. Един член е организаторът на кражбата или обира, това е ръководителят на групата, другите членове на групата имат подчинен статут. Те са изпълнителите на специални задачи и действия, свързани с подготовката, извършването на кражбата и реализацията на откраднатото. Организаторът на престъпната група подбира екипа, планира действията, разпределя задачите сред извършителите, разпределя дяловете, взима най-голяма дял, т.е. контролира действията на членовете на групата при подготовката, извършването на кражбата, както и при реализацията на откраднатото. Всеки един от обикновените членове на групата извършва специализирани действия, например един е шофьор, други двама са ариергард на групата, те, например, отварят касата, набират кода, извършват физическите,  агресивните действия, ако се налага. Друг член е „отцепката“ –  изпълнява информационна функция, по време на извършване на престъплението той, наблюдава, охранявя, предава информация за опасност към останалите участници.

г) времето на извършване на негативното действие, мястото на извършване или съхранение, реализация на откраднатото или уликите, вида (характеристиката) на откраднатите неща

Може да се провери „алибито“ на изследваното лице, дали е бил или не в определен период от време на определено място. В други случаи се интересуваме откраднатите вещи продадени лиса или се съхраняват някъде и къде. Ако констатираме с полиграфа, че откраднатите неща са скрити някъде и не са реализирани още, може да се възстанови част или дори цялата щета.

С полиграфа можем да констатираме и кои и какви неща са откраднати или не от един човек, от определено място, през определен период от време. Дори може да се констатира, макар и в приблизителни интервали, количеството на липсващите пари или стоки, материали. Например, от 100 до 500 лв, 50-90 тона пшеница, 100-400 гр. златни бижута и прочее.

2. Приемане на нови служители (подбор) или преназначаване на друга позиция (реподбор)

При този вид изследване могат да се търсят:

а) проблеми на изследвания със зависимости към: алкохол, наркотици, хазарт, финансова, секти, акцентуираност (агресивност, палежи, клептомания и прочее)

Фирмата е заинтересована, предварително и съобразявайки се със специфичните критериални изисквания на предмета на дейността си да поръча полиграфска проверка на кандидат служителите си преди постъпване на работа за зависимости, например, към: психоактивни вещества (наркотици), алкохол, хазарт, прекомерна кредитна задлъжнялост, завишена физическа агресивност (външна или вътрешна), клептомания и прочее.

Например за пристрастеност към наркотици в повечето случаи е достатъчно да се зададе въпрос, дали изследваният е употребявал последните 60 дни някой от следните видове наркотици: марихуана, амфетамини, кокаин, екстази, хероин или дизайнерска дрога. За алкохолизъм може да зададе релевантен (това е активният, оценяваният) въпрос дали изследваният е употребявал последните 60 дни твърд алкохол сутрин, няколко дни подред (повторяемо, вмногократно), по време на работа или два часа преди да отиде на работа.

За хазартна зависимост се задава въпрос дали последните 60 дни в рамките на едно денонощие е залагал суми над сумата която той ви посочи и то многократно в: интернет залози, тото, еврофутбол, машинки, казино, черно тото, лотарийни билети и прочее хазартни игри. Така ще разберете дали изследваният кандидат служител има проблеми с хазарта и в каква степен. Защото ако е получавал 1000 лв. заплата, а е залагал последните 60 дни и то многократно над 500 лв. и ако при въпроса за кредитната задлъжнялост посочи високи суми, при този кандидат има потенциална опасност за кражби от работно място, корупция, криминални прояви и прочее.

За кредитната задлъжнялост питаме в релевантния въпрос – дали в момента плаща месечни вноски или трябва да ги плаща, но не ги е платил по кредити на сума над тази която ви обяви по ипотека, потребителски кредит, лизинг, бързи кредити, на лихвари с висок процент.

Так се получава една изключително обективна картина (профил) на изследвания кандидат служител относно актуалните му зависимости.

Тази изключително важна информация за личността не може да се получи посредством друг изследователски метод, който би бил по-ефективен, бърз, достоверен, конкретен и нескъп от полиграфския, защото последният включва в себе си наред с психологически и психофизиологичен научен критерий за диагностика (достоверност, истинност, закономерност, детерминираност, характеристика) на поведението на личността!

б) рискови поведения: криминално минало, нагласа за постоянна заетост, обвързаност с конкурентна структура и недоброжелатели на фирмата

Липсата на криминални прояви в предишна месторабота също лесно може да се провери, поставяйки му въпроса, дали последните 2 години е присвоявал от предишна месторабота многократно стоки или пари, в схема или сам и то на стойност над сумата която той ви сподели. По този начин с увереност можем да (прогнозата е с голяма степен на достоверност) изключим такива да се проявят и в бъдещето поведение на кандидат служителя вече на новото му работно място, при професионалната му реализация във фирмата. По подобен начин се определя и намерението му за постоянна заетости като се запита дали е взел решение да работи тази работа или дали не е обещал на друг работодател тайно да работи в неговата фирма. А дали е обвързан с конкурентна служба се проверява с въпроса дали е провел предварителен разговор с представител на конкурентна структура и обещал да му дава конфиденциална информация за фирмата. може да се провери дали е обвързан с криминални структури или други недобрежелатели, дали предава информация на структури за сигурност и т.н.

в) при реподбора, тъй като се касае за проверки на служители, които трябва да заемат друга длъжност (позиция)

С полиграфа се задават въпроси за кражби от месторабота, а не се проверява криминално минало преди постъпване на работа. Въпросите за зависимост са като при подбора на кандидат служители т. 2 а). може да се задават и въпроси по т.2 б), когато те представляват интерес за работодателя или отговарящия ръководител.

3. Превантивни („изпреварващи“ и „въздържащи проявата“ на събитието) или комбинирани изследвания (т.3+т.1; т.3+т.2)

а) проверка на зависимости, рискови поведения, и прочее теми, описани в т. 2  а) и б) (подбор и реподбор) .

Подобни изследвания фирмата поръчва на полиграфистите, когато:
1) има съмнения за злоупотреби, кражби, подготовка на саботажи или подобни, но няма по-сигурни конкретни данни;
2) ръководството на фирмата желае да приложи полиграфа превантивно – спрямо негативни събития, произшествия, инциденти, които евентуално биха настъпили с голяма или значима степен на  вероятност;
3) ръководството на фирмата, желае да въздържа служителите от негативни действия срещу фирмата, тъй като те са неминиуми, случват се непрекъснато и ако не може да се ликвидират изцяло, поне може да се държат в някаква допустима, минимална, степен на проява.
Някои по-големи фирми са ни споделяли, че има изключителен ефект от профилактичните полиграфски проверки, констатирали са 2-5 % спад на липсите, при ревизии. Представете си че оборота на тези фирми е повече от милион! Цената, например, на 50 изследвани лица е 3000 лв, времето за изследване при двама полиграфисти е 9 работни дни – имаме пропорция (съотношение) от 1: 6, дори 1:15 на разхода за изследването към величината на щетата. Към този позитивен ефект се добавят и констатираните нереализирани, но планирани, своевременно спрени щети (прекратяването на сигурни бъдещи щети!) от негативни действия (кражби, изтичане на информация, саботажни и други злонамерени действия), спрямо инетресите на фирмата, които на практика представляват, в някои случаи, неоценими като стойност ползи за ползващата превентивна полиграфска проверка фирма. Фирмата може да извлече ползи от превантивната проверката на персонала, благодарение на предимствата на полиграфския метод: Голям времеви обхват на проверяваните в миналото негативни действия – десетилетия; възможност да се проверят множество теми, или различни по вид негативни действия; възможност за проверка на негативни действия при които отсъстват всякакъв вид косвени и директни следи, улики и документи,  информации ипрочее. 

б) въпросите за инциденти, които са станали преди назначената профилактичната проверка с полиграф (т.3 +т.1 – инциденти).

Наред с превантивното изследване могат да се зададат и включат във въпросника за превантивното изследване и въпроси,  задаващи се при  полиграфско вътрешно фирмено (организационно) разследване –  т.1 – за  събития (негативни действия), реализирани преди провеждането на превантивното изследване с полиграф,  при които не е предприето разследване в нито една от възможните форми,  или е предприето разследвания от други структури, чиито резултати не са били задоволителни за ръководството, което ги е поръчало.
Когато ръководството на фирмата (организацията), явяваща се поръчител на превантивното изследване иска да провери дали служителите страдат от нежелани зависимости или са проявяват рискови поведения, и такива тестове не са извършвани при подбора на персонала, към въпросника за превантивно изследване може да се добавят и релевантни въпроси (хипотези),  отнасящи се към инструментариума на полиграфско изследване при подбор на персонал – т.1 а и ребодбор

институтипроведено от други институци в  хорми н аизследвания  въпросите за зависимости, рискови поведения, акцентуация, формулирани в т.2 (подбор и реподбор) може да се проведат проверки и зададат въпроси свързани с инциденти, формулирани в т.1 а) и б).

Разбира се какви въпроси и теми ще бъдат поставени за проверка от полиграфа решава поръчителят, който се явява упълномощен представител на фирмата (специалист по сигурност, административен директор, шеф личен състав, собственик, съдружник или друг упълномощен от фирмата ръководител) .

 

Опити за корумпиране на полиграфистите

Първо, към кого се обръщам с тази статия?

а) към колегите си, полиграфски изследователи;

б) към изследваните лица;

Какъв е видът на проверката с полиграф ли, при който това се случва?! Естествено интимна лоялност, но ми се е случвало и ….. представители (собственици, ръководители на високо ниво) на фирми. Какво е оправданието при първите и при вторите. Това са доста интересни, но и жалки оправдания. За „изневерилите“ на половинките си: „искам да си запазя семейството, обичам жена си“, „децата“, „не бива заради една масажистка“, „компаньонка“, „просто някога не мога да овладея сексуалния си нагон“ (това поне звучи искренно) и прочее оправдания. Някои обещават, че никога повече няма да повторят това.

При втория случай основният мотив е – да се отстрани неудобен човек от определена позиция, разбира се, зада сложат там свое протеже. Имах един случай, когато използваха полиграфа, зада наложат глоба на работниците, вероятно причината беше да се съберат пари за закупуване на техника (без изследваните да са се провалили на теста). Друг ги глобяваше, ако не са издържали теста с определена сума, с пъти по-висока от моето възнаграждение за един човек и стойността на причинената щета (когато им казах, че знам за това, повече не ме викнаха да правя там изследвания!

Към Вас Колеги.

Как провеждам разговора си с подобни лица? Трябва да сме искрени и да признаем, че неизневеряващите мъже или жени са много малък процент от общата популация,  вероятно под 5 %! Да, така е, обаче не може полиграфистът да се поддава на чувства и да прави „компромис в името на запазване на семейството“! Защото:

• семейството (или интимното приятелство) се запазва само когато има (или се възстанови) двустранно доверие между партнйорите. В този смисъл полиграфистът не може, въпреки обещаното „колкото трябва ще платя“ възнаграждение да прикрива, отлага или изкуствено поддържа липсата на такова доверие;
• представете си , че макар и един път приемете пари – 1000 лв, 2000 лв. или пък повече ( на мен повече не са ми предлагали, но не съм се и пазарил, щото мисля, все пак, че съм „специалист със способности“ 🙂 ) , тогава ставате зависим. Всеки момент може да бъдете изнудван, че и „препоръчван“. Аз лично съм се опазил от такива изкушения. Настоятелно, в името честта на нашата гилдия, бих Ви посъветвал за същото! Не се поддавайте, колкото и нуждата да Ви притиска!
  Къде отива ИМЕТО Ви и Вашето достойнство, ако се поддадете на подобно изкушение!?
• Не помагаме на интимно (сексуално) обвързаните  двойки, като ги „спасяваме“, фалшифицирайки полиграфските резултати. Напротив, прави сме само тогава, когато убедим този, който иска манипулиране на теста, настоятелно и категорично, да ни се изповяда, а после да си признае греха и към партньора(ката) си. Тогава можем да бъдем полезни и да изпълним нашия чисто човешки, но и граждански, дълг за спасяването на грозящото опасност от разпадане или застрашено от разпадане семейство, или интимна връзка между двойка лица.

Към семействата или двойките, които се подлагат на полиграфски тест за интимна лоялност:

• Доверието помежду Ви трябва да се гради, опазва двустранно, от Вас двама Ви! Не може полиграфския тест да замести тези ваши, взаимни отговорности, или да възстанови доверието помежду Ви.
• Полиграфският тест може а) при искрени искрени отговори по време на теста да спомогне за възстановяването на доверието, но не и да го изгражда или възстановява,  без то да е двустранно налично.
• Не може да се възстанови доверието при б) фалшифициране на резултатите. Невъзможно е това да стане чрез „временното отлагане“ на признаването на изневярата. Първо, защото явно половинката Ви е прекалено ревнива и подозрителна, след като са Ви подложили на тест, и ще продължава да „разследва“, докато не потвърди своята предварителна  „убеденост“, намери „уликите“ и не „отмъсти“ за накърненото си честолюбие. Второ, когато човек изневерява, това е вследствие на вътрешни подбуди, които в повечето от случаите ми трудно контролира, т.е. най-вероятно изневерите ще се проявят отново, а „засичането“ им от страна на половинката ще стане още по вероятно, а това ще доведе отново до скандали и повторно, още по-драматично  сриване на доверието помежду Ви.
• Тестът с полиграф констатира, изключително достоверно, разбира се, изневяра. Това е важно, но в никакъв случай не може да замести връзката Ви и най-вече дългогодишния процес, в редица случаи десетилетни взаимодействия и отношения, изградили  доверието помежду Ви на определено ниво. Така че вземете под внимание резултатите от теста, но на спокойствие,  премислете и оценете в ретроспекция, цялостно плюсовете и минусите на връзката си с вашия партньор, особено ако тя е дълготрайна, имате деца, съвместни имоти или бизнес, бъдете самокритични и справедливи и към собствените си постъпки и поведение, дали и те не са допринесли („виновно“) за подкоповане на взаимното Ви доверие; обсъждайте честно причините, довели връзката Ви до това състояние заедно с Вашата половинка, и чак тогава вземете решения за прекратяване или запазването й.
• Положителните резултати от теста с полиграф в редица случаи не води до успокоение на  „прекалените“ ревнивци. В тези  случаи трябва да се потърси  психологически подход за решаването на проблема, например црез посещаване на семейни психологически консултации. При такива хора (параноици) чувството за ревност се задълбочава с възрастта, те трудно преодоляват  т.н. застойност на афекта,  обсебени от чувството за наранено честолюбие, и не могат по никакъв начин да се отървят от неговата сила, натрапливост дори  тотална зависимост. Възможни са и и появата у него на здравословни проблеми, освен чисто психологическите (непрекъсното половинката бива следена – фейсбук, телефонни обаждания и прочее -, контролирана и „разпитвана“ по повод на най-обикновени разговори или невербани прояви към външни лица, в които на ревнивецът му се привиждат „категорични“ „измени и изневери“) и това трябва да се има предвид при решаването на проблемите при този род взаимоотношения.

Вместо заключение

Полирафското изследване е много силен инструмент, метод за констатиране на нарушено доверие между членовете на семейството, интимни партньори, служител и работодател.

То може да констатира извършването на негативни действия или поведения от много тежък характер, за които никой не подозира, във време много отдалечено от настоящия момент, проявени на всякакви места, или области, сектори на междуличностните и обществените отношения; и това с изключително висока степен на достоверност (валидност) и точност (надеждност)!

Поради  тези си качества полиграфското изследване би трябвало да се използва много по-сериозно от фирмите и оранизациите, отделните лица за подпомагане на решението на възникващите непекъснато социални проблеми и противоречия. За съжаление в България правилното му приложение и обхват не са на задоволително ниво. Има редици причини за това, но най-важната е, според мен недостатъчното неразбиране на положителните ефектите от прилагането му в практиката.

 

Наложителни ли са тестове с полиграф за виши полицаи!?

Дали това е верно и точно!? Истина или компромат!? В системата на МВР има специално звено за полиграфски изследвания, надявам се още съществува, което би трябвало да извършва проверки на висшите длъжности лица за нерегламентирани връзки с организираната престъпност. Ако са невъзможни вътрешни проверки, да се обърнат към специалисти извън системата. Доста сме. Определено техните полиграфски изследвания ще бъдат независими и обективни. В крайна сметка трябва да се проверяват висшите служители най-напред, а не да се почва от редовите „катаджии“, например!  Виж долната връзка!
https://frognews.bg/novini/samo-vav-frog-vissh-politsai-bivsh-magistrat-izmaknali-aresta-horata-zlatko-baretata.html

Полиграфът проблем сред прокурори в румъния….

Голяма съпротива слещу изследването с полиграф сред средите на прокуратурата  в Румъния!? Защо ли!?

Оценка на релевантен въпрос

Методика – МИТ (модифициран изследователски тест). Зададени са 7 релевантни въпроса. Направени са 3 полиграми. Някой от релевантните въпроси са зададени повече от 3 пъти, което е допустимо при използване на МИТ. Зададени са 9 контролни, и по един неутрален, жертвено релевантен и симптоматичен въпрос.

Случай – 22 годишен младеж. Тема – кражба на служебни пари. Валидност – лицето прави самопризнание пред поръчителя на изследването (ръководен представител на фирмата) след обсъждане на резултатите от изследването с полиграф. Събитието е от 2016 г.

Избираме за анализ спот от третата полиграма, където имаме редуване на двойки еднакви зони.

В случая ще оценяваме релевантен въпрос R3 със С6, естествено наляво. Както разбираме правилото на Бакстър „или…или“ в този спот е изключено. Какво наблюдаваме на графиката (Графика 170517.1) в този сегмент, където е разположен и R3? Изключителна интензивност на физиологичните следи в червените двойки зони сравнение със зелените главно при дишането и изпотяването. Интензивността на следата на кардиото е малко по-равномерно изразена в двете сравними зони на отреагиране. Въпреки всичко и артериалното налягане е най-силно в зоната на R7. Имайте предвид, че С9 е превърнат в релевантен въпрос, вследствие на естеството на случая, неговото съдържание, което няма да обсъждаме тук заради личната информация.

Имаме висока интензивност и при следата на мускулната активност – най-долната черна следа в графиката. Вижте на тази графика. В предишната графика се вижда, че тази следа е особено интензивна в червена зона. При R3 показателят PkAmp (височината на амплитудата) е 1.036, докато при С6 е 0.628!

особено силно е това отклонение от нормалното при R1. Вижте по горната графика. Този показател ни показва високото мускулно напрежение на изследвания в зоната на релевантните въпроси.

Други неща, които наблюдаваме на първата графика? Според следата на микрофончето, черната следа, под коремното дишане, която показва дължината на въпроса констатираме наличието на различни по дължина контролни и релевантни въпроси, които са специфика на МИТ. Дължината на въпросите в спота на R3 е относително еднаква, контролният е малко по-дълъг.

Оценка на R3

Дишане

Нека започнем с дишането. Тъй като лицето е от мъжки пол ще акцентираме вниманието си върху коремното дишане. В програмата на апарата CPS Pro, с който е извършено това изследване коремното дишане e обозначено с AR.

В червената зона имаме няколко стрес тенденции. Първо забелязват се два дихателна цикъл, чиито долни пикове са разположени над базовата черна линия. Второ, имаме низходящо, последвани от възходящо потиснати дихателни цикли. Трето, както споменахме, наблюдава се по ниска честота на дишане (rate) в червена зона с около 1 пункт при 22.3 секундно селектиране след началото на въпроса (durn). При преброяване на горните и долните пикове на дихателните цикли в тази времева селекция получаваме за R3 – 14 бр., а при C3 – 16 броя пикове (връхчета). Дори при третия елемент на анализа започваме да мислим за максимална оценка от (-)2. нека обаче се съсредоточим върху втория елемент – потиснатите цикли, т.е. оценка по вертикала. Виждате се 4 дихателни цикли под горната черна линия в червената зона. Според правилата на Бакстър даваме оценка (-)2. Единственото притеснително обстоятелство за да се замислим за максималната оценка е по-дълбокото поемане на въздух при началото на задаване на релевантния въпрос, първия дихателен цикъл. Той обаче е само малко по-висок от подобен висок цикъл в началото на контролния въпрос, поради което нещата се балансират, защото за разлика от дълбокото поемане при контролния не следват подтиснати дихателни цикли, а при релевантния следват, следователно дишането в зелената зона е под контрола на парасимпатиковия отдел на вегетативната нервна система и оценката ни е достатъчно аргументирана.

Над горната черна линия в областта на селекцията при зелена зона имаме 4, а при червена 2 „отрязани“ пика на дихателните цикли, така че дихателния площта на дихателния обем затворен в тези отрязани триъгълници е по-голяма (или поне еднаква!) в зелената зона, въпреки, че дължината на контролния въпрос е малко по-голяма.

И така (-) 2 при дишането.

Изпотяване (КГР)

Даваме оценка (-1), тъй като височината (PkAmp) в зелена зона е 0.26, а в червена – 0.73. Разбира се, може да се закръгли и да се даде оценка (-) 2, но това е малко завишено. Основания за това ни дава обстоятелството, че надигащото се рамо на кгр реакцията в зелената зона започва с дълбоко поемане на въздух (втория дихателен цикъл още при задаване на контролния въпрос), докато при червената зона височината на изпотяването се появява във времето на потиснатите дихателни цикли, което за мен е бил водещия принцип при даване на оценка (-)2, отразен в отчета след изследването на лицето.

И така оценка (-)1 при изпотяването.

Сърдечна дейност (артериално налягане)

Давам оценка (+1), тъй като имаме завишаване на артериалното налягани в зелена зона. Трябва обаче да отбележим че честотата на пулса (rate) в селекцията от 28.6 секунди от началото на въпроса в зелена зона е с 5 единици по-висока. Съответно 70.9 срещу 75.7. В този случай, като цяло и при трите полиграми честотата на пулса е по-ниска при релевантните въпроси, което означава, че тенденцията е усилване дейността на симпатиковия отдел на вегетативната нервна система в обхвата на червената зона чрез намаляване на честотата на пулса и обратното, успокоение се проявява чрез завишаване на честотата на пулса в обхвата на зелената зона, т.е. при контролните въпроси. Характерно за стрес реакцията при кардиото е заоблеността на средната линия. При контролния въпрос тук тя е права и липсва заобленост, отсечено, почти под прав ъгъл тръгва нагоре. Пулсът е разтегнат и не е плътен в частта на повдигащото се рамо. Обикновено при силен стрес средната линия на издигащото се рамо има центробежна заобленост, насочена навън. Казвам това, зада се разбере условността на оценката при този конкретен спот. Не трябва да забравяме и ограничеността на оценката при ограничение в посоката на оценка, т.е. изключването на правилото „или…или“. Затова са взети под внимание и останалите пускания на R3 в другите полиграми. Като цяло оценката при три повторения е била (-)11, т.е. влезнала е в скалата на “лъжата“.

И така оценка (+)1 на кардиото.

Людмил Стоянов

Оценка на дихателните цикли по хоризонтала

Понякога дишането не се различава много драстично по вертикала, в смисъл височината на дихателните цикли и в червена и в зелена зона е почти еднаква или с едва забележима разлика. На графиката се вижда горното дишане на изследвана. При зоните на въпроси R2 и С8 имаме относително еднаква височина на дихателните цикли. Разликата по хоризонтала е значимо различна в двете зони. Възниква въпросът кога и как да изчислим с пълната оценка (-)2 релевантни въпрос опирайки се преимуществено на хоризонталния анализ и оценка на дишането. Случаят, който разглеждаме, за да демонстрираме оценка на дишането по хоризонтала е с три полиграми. Изследователският тест (модифициран изследователски тест) се състои от 8 релевантни въпроса, 9 контролни, по един жертвено релевантен, неутрален и симптоматичен. Имаме самопризнание на изследваната за въпроси R6 и R2, след изследването. Използваме изчислителния модул на програмата Cpspro Fusion на фирма Stoelting co. тя е отбелязана с rate. Програмата поддържа полиграфската апаратура CPS Pro, произведен от същата фирма. Селекцията на дихателните цикли е с дължина 20 секунди. На графиките са представени параметрите на измерването.

Когато честотата на дишането е с 2 пункта(от 1.5 – нагоре) може да пишем (-) 2 (минус две) на дишането. В случая имаме жена, гръдното дишане е по-проявено. Имаме и подтиснатост на дихателните цикли на R6. Честотата на дишане е съответно R6 – 14.6, а при C9 (следващият контролен въпрос) – 16.8. Виждат се категорични реакции при изпотяването и при артериалното налягане. Разбира се има и елементарен ръчен метод за оценка ,изчисление, а именно ръчно преброяване на пиковете на дихателните цикли в рамките на 20 секунди селекция на дихателните цикли, от момента на задаване на въпроса. Както в червената, така и в зелената зона на сравняване. Просто се преброява колко са пиковете на дихателните цикли в долната и горната им част. Когато имаме 2 (или повече от 2) по-малко дихателни цикли в червена зона, при сравнително еднакви височини на дихателните цикли в двете сравними зони поставяме оценка (-) 2.

Сега да видим и реакциите на R2, който корелира с R6 и при двата въпроса имаме самопризнание на изследваното лице, че е извършил негативните действия, описани в съдържанието на тези релевантни въпроси. Отново се наблюдава ниска честота, по-ниска височина и леко надигане над базовата линия на дихателните цикли в червената зона. Разликата в честотата е отново над 2 пункта. Времетраенето (дължината) на контролния въпрос, в случая С5, е три пъти по голяма, но и когато дължината на измерване (20 секунди) се постави в средата на контролни въпрос отново получаваме близо 2 пункта по-ниска честота на дихателните цикли при червена зона, така че спокойно присъждаме (-) 2. Изпотяването е със силна реакция (-)2, артериалното налягане е на 0 (нула).

Когато релевантните и контролните въпроси са по дълги и съответно времето за реакция е удължено, както е предпоставено в модифицирания изследователски тест (МИТ) се прави селекция на 30 секунди от следата на дишането. Подобен случай, отново със самопризнание се вижда на графиката от ляво. Сравняваме на ляво, релевантния въпроси R2 към С7. Програмата ни показва разлика в честотата на дишане повече от 2, съответно 14.9 към 17.3. При ръчно преброяване имаме 3 пика на дихателните цикли в повече в зелената зона (при С7) в сравнение с червената зона ( R2). Виждат се и силни реакции в червена зона на кардиото и кгр.

При същия случай, но друг сегмент от полиграмите, при сравнително еднаква височина на дихателните цикли, единствено честотата на дишането, т.е. хоризонталът ни дава основа на една обективна оценка. Сравнението тук е на дясно, R2 към С4. Отново имаме 2 пункта разлика в честотата на дишане. Иначе имаме доста потиснати дихателни цикли в зелената зона, което може да ни подведе и грешно да занулим оценката.

Като извод се налага, че при едва забележими различия на промените на дишането по вертикала трябва да използваме оценка на хоризонтала, а именно внимателно да броим дихателните цикли и използваме правилото при повече от 2 пика на дихателните цикли в зелената зона на спота релевантния въпрос се оценява с (-) 2.

Людмил Стоянов

КРИТИКА НА БСП ПРОПАГАНДАТА ЗА СЪЩНОСТТА НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА С ПОЛИГРАФ

ОТ ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ, ПОЛИГРАФИСТ С НАД 3800 ИЗСЛЕДВАНИЯ С ПОЛИГРАФ. КРИТИКАТА ПРЕДСТАВЛЯВА МОИ БЕЛЕЖКИ, ВМЪКНАТИ МЕЖДУ ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ДАВА ИНТЕРВЮИРАНАТА НА ЯВОР ДАЧКОВ

ИНТЕРВЮТО Е ВЗЕТО ОТ САЙТА ГЛАСОВЕ НА ЯВОР ДАЧКОВ, КОЙТО ИНТЕРВЮИРА ПРОФ. ЕЛКА ТОДОРОВА

*Проф. Елка Тодорова: „Детекторът на лъжата“ не е надежден

Да започнем с заглавието. Имам две критични забележки. Първо, „Детекторът на лъжата“ е понятие, което е измислено от журналист. Изследването с полиграф е автентичното наименование на въпросното изследване. Това е психофизиологично изследване, посредством което изследващият полиграфист разкрива не дали изследваният изобщо „лъже“, а дали е извършил негативно действие, за което той отрича, че е извършил; посредством цифров анализ и оценка на базата на стандарт и норматив на реакции на вербални стимули (въпроси) на физиологични системи, които се контролират и управляват от вегетативната нервна система. Следователно нас, полиграфските изследователи ни интересува дали изследваното лице (ИЛ) е извършило някаква конкретна нередност (действие, информация), което е ощетило (или щяло да ощети) друг човек или група хора, обществото; нарушило някаква социална норма, нравственост или закон, което се санкционира в някаква форма от обществото. В психологията съществуват стандартизационни процедури за установяване обективността на различни психологически методики (тестове), включително и за психофизиологичните методики, принадлежащи към категорията зонова сравнителна техника на цифровия подход. Надеждността е една от тези процедури, но по съществена и значима е процедурата по установяване на „валидността“ на тестовете. Има проведени доста стандартизационни процедури по установяване на валидността на полиграфските методики и по специално на зоновата сравнителните техники, които показват изключителна висока валидност при диагностика за извършване или не извършване на негативно действие. За съжаление такава висока валидност при непсихофизиолигичните методики, изключвайки метода на предизвиканите потенциали (той е свързан с мисловните процеси, т.е. ЦНС или познавателната, мисловната психика) сред личностните и проективните психологически методики няма. За диагностика на това дали човек е извършил негативно действие, или не (диагностика на „истина“ или „лъжа“) знам, че се използват някои проективни методики, например, лично аз съм използвал ТАТ (Тематичен аперцептивен тест), цветовия проективен тест на Люшер или по-специални многофакторни личностни методики, като например, MMPI (някои допълнителни скали). Като цяло обаче валидността на полиграфските методики в тази област на диагностика, извършване или не на негативно действие, е много по-висока, особено на методиките със зоново сравнение (зонова сравнителна техника). Разбира се полиграфистът е разследващ психолог, в самото полиграфско изследване, което е психофизиологично (а това означава и психологично) се включва методът на беседата (експлоарацията) и може да се използват и други психологически методики, водещата е обаче полиграфската винаги.

„Полиграфът се определя още като „кодирано предположение, маскирано като наука”. Според мен обаче е сгрешена цялата схема на мислене в този случай. От една страна се предполага, че хората се притесняват, когато лъжат, от друга – че е почтено да ги излъжеш, за да откриеш дали лъжат. Къде тук е научната мисъл?

Естествено, че човек се притеснява когато лъже, а лъже, когато е извършил нещо, което не се приема като норма от другите и то при цялата условност на вида на групата, защото и тя се вгражда в друга по обширна група. Противоречие, разбира се, има, но то е привидно. Тук интервюираната има пред вид така наречената „предизвикана лъжа“, която е заложена в определена категория въпроси и то две такива категории.Полиграфистът обаче не лъже, той задава въпроси за това, дали изследваният е извършил негативни действия както преди актуалното събитие, така и други действия с различно качество (качествено различни въпроси), спрямо актуалното действие.
Целта е да се направи сравнителен анализ, стандартна цифрова оценка на вертикалните и хоризонталните изменения на следите на записваните физиологични системи, настъпващи в определени интервали след задаването на стимула (въпросите за негативни действия).
Принципът на сравнение на различни по качество стимули е гаранция за обективността на оценката и резултатите от изследването. Полиграфистът трябва да крие и опазва тайната за същността на критериите за оценката, за да се предпази от тяхното разпространение от недоброжелатели, които обучават хората как да излъжат полиграфа.
Това не означава обаче, че методът не е научен и когато човек познава добре теорията и практиката се убеждава в това. Не бива човек, който не е запознат, със същността на методиката и поради това не вижда „научната и мисъл“ да я обявява априори, че такава не и е присъща!
В теста се формулират въпроси за извършени конкретни действия и се пита изследваното лице, дали е извършил това конкретно действие или съвкупност от конкретни действия в определено време, на определено място, по определен начин. Задават се два вида въпроси за различни действия, които не съвпадат по време или качество, за да се изпълни принципът еднотематична реципрочността на периодите за сравнение.
Вярно, предпоставят се тези действия, които е извършил конкретен човек във въпросите на всеки един изследван, имащ отношение към събитието. Това обаче не е обвинение, нито внушение или манипулация, а просто въпрос. Когато човек не е извършил конкретното действие, чийто извършител търсим, неговите реакции, тяхната нормативна (стандартна) стойност не попада в норматива на този който го е извършил.
Има изграден от стандартизационните процедури разграничителен норматив, за хора които са извършили негативното действие, за което се пита и на тези които не са го извършили. За това говорим и за научен подход, поради високата валидност (достоверност) на съвременния полиграфски метод. Този стандарт почива на анализа на резултатите на милиони изследвания, при които имаме норматива на (1) групата със стандартно-цифров норматив с категорично потвърдени самопризнания и норматива на другата (2) група, доказано неизвършили негативното действие. На базата на стандарта може да се определи с висока степен на достоверност, дали човек е извършил конкретно негативно действие или не!

Изобщо не става дума за непогрешимост на инструмента. В дъното всъщност стои представата, че няма почтеност.“ Това казва психологът проф. Елка Тодорова пред ГЛАСОВЕ. И още: „За интелигентните хора е ясно, че не е възможно с един инструмент да се разкрие честността и истинността.

Твърди се от интервюираната, че изобщо „не става дума за непогрешимост на инструмента“. Че кой твърди – „инструментът“ е непогрешим? Винаги се говори за процент на достоверност (валидност). Освен това при полиграфското изследване „апаратът“ е само помощно средство. Имаме обект и субект на изследването, методика, среда. При всеки един научен метод има допустим процент на отклонения. Така че подобни твърдения са несериозни.
Твърдението, че е възможно „С един инструмент да се разкрие честността и истинността“ на определен човек, аз не съм чувал от устата на нито един полиграфист. Разкриването честността на човек, разбирайте тотално, не е по силите и на бог, ако изобщо има такъв, камо ли на отделен полиграфист.
Абсолютизиранията на възможностите на метода е толкова лишено от смисъл твърдение, колкото и неговото абсолютно отричане. Дали определен човек е извършил конкретна негативна (или тайна) постъпка или не я е извършил може обаче да се разбере от метода с голяма степен на достоверност. Това е обаче нещо съвсем различно от абстракцията „честността“. Разбира се, трябва да се спазват стриктно процедурите на полиграфското изследване и те да бъдат изпълнени на необходимото технологично, компетентно и нравствено ниво.

Най-малкото, защото за всяка постъпка границите на честност могат да бъдат различни, а критериите за истинност – променливи.

Аристотел е формулирал принципът на изключеното трето. Аз давам следният пример, не може човек, в едно и също време, при затворена врата да се намира едновременно както в помещението от едната страна на вратата, така и в помещението от другата страна на вратата! За това става дума, за конкретно реално място, конкретно разграничение, за това къде се намираме в определено време.
Същото важи за негативното действие. И тук критериите за истинност са едни. Или сме в стаят или не сме, лично аз не вярвам на телепортацията, или вчера сте били в стаята по времето, когато е изнесена касата или не сте били там, или сте извадили плика с парите от касата или не сте.
Извинете, но с Аристотел по въпроса за тази аксиома няма да споря.

Неслучайно и полиграфът толкова често греши – съветският шпионин в САЩ, около когото се вдигна толкова много шум през 1994 г., Олдрич Еймис, два пъти е минал успешно през полиграф. Продължава обаче да се прилага, защото има заинтересовани институции, които го прилагат.“

Относно случая Еймс, лично аз, ако не съм запознат с определено изследване и резултатите му не давам никакво мнение. Въпреки, че до момента имам на около 3800 изследвания, голямото болшинство лично проведени и съм обучил 7 полиграфиста.
Не съветвам и други хора, още повече, такива които не са заети с полиграфски изследвания и нямат действително изчерпателна информация по конкретен полиграфски случай да изказват категорично мнение, камо ли пък да изказват общаващи и генерализиращи твърдения .

– Какво представлява полиграфското изследване?

– Това е просто изследване. Още по време на моите студентски години названието на полиграфа в директен превод от английски беше „фалшива тръба”. Има още едно название на английски CQT (Си Кю Ти) – Control Question Test, т.е. тест, основан на контролни въпроси, което цели да внуши неговата уж научна обоснованост. Схемата на изследването е лесна за разбиране. Предполага се, че ако лъжеш, ти ще проявиш поне 4 вида физиологични реакции, дължащи се на смущението, че не казваш истината – учестяване на сърдечната дейност и промяна в дишането, вероятно изпотяване на кожата и повишаване на кръвното налягане. Презумпцията е, че ако тези реакции са различни и се увеличават в сравнение с валидната за конкретния човек норма, той лъже.

Грешната предпоставка, води до лъжливо заключение. Твърди се, че Control Question Test е основан на контролни въпроси. Не е вярно. В този тест има три вида въпроси:

Без да влизам в подробности се вижда, че този тест съдържа контролни, релевантни и неутрални въпроси, следователно това е зонов тест и контролните (сравнителните) въпроси са само елемент от въпросника и от методиката. „Научната обоснованост“ се вижда от стандарта на зоново сравнителната техника, той е приет в документите на американската полиграфска асоциация на базата на строги критерии и многобройни полиграфски изследвания на съответните зонови тестове. т.е. преминали са (най-вероятно, казвам това, защото не съм работил с този тест) процеса на валидизация. Ако има някакви изключения за този тест нека каже специалистката какви са. Аз лично не говоря без конкретна информация. „Презумпцията е, че ако тези реакции са различни и се увеличават в сравнение с валидната за конкретния човек норма, той лъже“.
Да, ако реакциите на изследвания попадат в норматива „лъжа“, то се приема, че той е извършил действието, което се оценява! Оценяват се задължително три следи на физиологичните системи – дишане, изпотяване и артериално налягане на базата на сравнение на зоните на реакции на качествено различни въпроси (точно определени като вид в методиката!) в рамките на около 30 секунди (времето за реакция е от 17-до 34 секунди).

– Следователно, преди да се пристъпи към полиграфско изследване на даден човек, би трябвало да бъде установена нормата на тези реакции конкретно за него?

– Да, първо трябва да се установи тази норма, защото тя е различна за всеки човек. След това тя трябва да се сравни с реакциите на човека по време на изследването. Много е забавно… Презумпцията на теста е, че с него трябва да се потвърди истината.

Не се установява никаква „норма“ на отделен човек. Правилата за оценка са едни и същи за всички хора, измерванията са по хоризонталата и вертикалата на изменението на следата на всеки канал (следата на определена изследвана физиологична система), метричната система е една и съща. Нима интервюираната не може да измери лицето на един триъгълник, независимо от формата му. Формулата е една и съща за всички триъгълници:

Графика 1

Ще Ви покажа следата на дишането, която не представлява нищо друго освен, така да се каже низ (верига) от триъгълници, тези триъгълници наричаме дихателни цикли:

Графика 2

много лесно дихателния обем (един вид лицата на триъгълниците) може да се пресметне по горната формула за 20 секунди реакция от началото на задаване на въпроса при единия въпрос, зеления, и при червения, и обема да се сравни. Така, уважаема госпожо е изграден стандарта и норматива при дишането, при лица които са излъгали, че не са извършили негативното действие и тези които не са излъгали.
Вярно, формите (може би това разбира интервюираната под индивидуална норма) на дишане на различните хора са различни, както са различни и триъгълниците в природата, но формулата за тяхното лице е една, нали?
Ето и дишане при други изследвани лица:

Графика 3

Графика 4

Последната полиграма на дишането, Графика 4, е от Стимулиращ тест (Stim test), при който разпознах, каква цифра е избрало изследваното лице (поръчител на изследване) и то главно по дишането! Числото е 7 и е повторено 2 пъти. Това става точно на базата на изчисление на обема на дишането при цифрите от 1 до 7. вижте 2, 3 и 4 дихателни цикли на седмия въпрос! Основата на трите триъгълника е видимо по-широка от дихателни цикли на следващия въпрос! Вижте и 12-я въпрос, там се възпроизвежда същата ширина на основата на дихателните цикли, следователно това е отново числото 7. Стрес моделът се възпроизвежда в следата на дишането в същото измерение, със същите стойности. Стим теста освен това не се смята за особено валидна методика (тест), защото няма сравняване на зони. Това не е зонов тест.
Ето и формата на другите следи „изпотяване“(зелената следа) и „артериално налягане“ (червената следа):

Графика 5

Апропо, последната полиграма е на, човек, който си направи самопризнание, поради това, че му изчислих, според „норматива“, че попада в скалата на неискрените отговори при 4 червени зони! Тук различията се виждат и без изчисленията в стандартни стойности. След това изследваното лице си призна и дори върна откраднатото!

А всъщност хората са накарани да почувстват несигурност, като отговарят на завоалирани въпроси или с „не”, или с „да” и по този начин те биват „измамени”, за да се регистрира реакцията им.

Никога в теста не се задават необсъдени предварително въпроси.
Преди теста се формулират и редактират въпросите с изследваното лице, с негово участие, изследователят е длъжен да се убеди, че въпросите му са разбираеми и еднозначни за изследвания. Откъде е почерпила горната информация интервюираната ми остава загадка!

Нека не забравяме, че целта на теста е да констатира честност. Но кой може да констатира честност към всички възможни въпроси? Машината или човекът? Знаем, че всички скриваме определена истина. Много често не за да навредим, а за да помогнем. Човекът не е непогрешим. Затова включването на машина – фалшивата тръба, изглежда надеждно, обективно.

Задачата на теста не е да разкодира човек във всички посоки на неговото поведение, а да му даде възможност да превключи вниманието върху най-значимите за него неща, които са се случили в живота му, дотолкова, доколкото са засегнати във въпросите в теста. Вниманието винаги превключва върху най-значимите неща, които са се случили в живота. Така ние откриваме кое негативно действие е най-значимо за конкретното изследваното лице с конкретния въпросник. Не забравяйте че изследване с полиграф се прави при фирмено, организационно, семейно или партньорско разследване с полиграф, при което целта на полиграфиста е да установи кой е извършил конкретно негативно действие, интересуващо поръчителя на изследването.

А всъщност за мен по-интересният е този, който работи с нея. Защото той води събеседването преди самия тест и разговора след теста, от който впрочем се получава повечето информация. Но ако кажем, че психологът, извършващ измерването, е по-важен, ще признаем наличието на някаква степен на субективизъм. По тази причина навсякъде се лансира тезата за „непогрешимата машина”. За да бъдат убедени всички, че заключенията от полиграфското изследване са надеждни, днес се използват все повече компютъризирани графики, сякаш технологичното визуализиране може да скрие базисното изкривено предположение. Знаете ли, че полиграфът се определя още като „кодирано предположение, маскирано като наука”. Според мен обаче е сгрешена цялата схема на мислене в този случай. От една страна се предполага, че хората се притесняват, когато лъжат, от друга – че е почтено да ги излъжеш, за да откриеш дали лъжат. Къде тук е научната мисъл? Изобщо не става дума за непогрешимост на инструмента. В дъното всъщност стои представата,  че няма почтеност. 

При полиграфското изследване както при всяко психологически изследване има и субективен фактор, предимството на този метод е, че по един доста по-достоверен начин може да се разбере кой е извършил някакво конкретно негативно действие, което е нанесло щети на други хора. Невербалната диагностика на „лъжа и истина“ е трудна. Хората могат лесно да усвоят и управляват някои елементи на невербалното си поведение: на мимиката, жестовете, пантомимията и фониката, освен това трудно се различават без специфични технически средства микро стерсори на хората. Критериите за диагностика посредством анализ на НП страдат от недостатъчна валидност, за разлика от полиграфското изследване. Разбира се валидността на методиката се различава от индивидуалната валидност на отделния полиграфист. Има няколко фактора, които редуцират валидността на конкретно полиграфско изследване, повишаващи вероятността от грешка:
-некомпетентен полиграфист;
-неморален полиграфист;
-непригоден за полиграфско изследване изследвано лице;
-недостатъчна информация по случая;
-дефицит от време;
-непригодност на полиграфиста към момента на конкретното изследване.

– Защо полиграфът има толкова привърженици?

– Най-ясно казано, защото има твърде много заинтересовани. Ако психолог отрече възможностите на полиграфа, това означава да остави без хляб свои колеги. През 1993 г. Комисията по национална сигурност към Конгреса на САЩ разглежда въпросите, свързани с полиграфа, и в окончателния доклад ясно се казва, че отхвърлянето му от практиката би ограничило възможностите на администрацията и би съкратило ценни кадри. Затова и когато през 2003 г. в доклад на Съвета за национални изследвания на САЩ (към Американската академия на науките) се заявява, че полиграфът не е научна процедура, че нито теоретично, нито емпирично с него се регистрира валидност и че това, което той демонстрира, може да бъде получено и с други методи, неговото използване не отпада. Все пак не е оправдано, че е възможно хора погрешка да бъдат наречени лъжци или фалшификатори на истината. Една такава грешка струва много повече, отколкото верният резултат, който може да се получи. Затова методът не бива да се смята за надежден и да се използва в съда.

Полиграфския метод е много силен инструмент за достигане на достоверни резултати по отношение на извършители на негативни действия, тяхното идентифициране, особено, когато нямаме други надеждни източници. Научната му същност е неоспорима, разбира се в границите на процента на неговата валидност. Резултатите от полиграфското изследване се използват и в съда, разбира се не като пряко и единствено доказателство, тъй като те са опосредствени (психофизиологичната информация не е директно пресъздавана, възпроизвеждана в по-късен етап, по време на изследването), а като предварителна, насочваща информация, която само по решение на съда и различните страни на съдебния процес може да бъде прието като доказателство. Това са така наречените полиграфски експертизи. Лично аз съм се явявал няколко пъти в съда с такава експертиза.
По-отношение на грешите, допускани с полиграф не бива да се отнасяме безкритично, но да се преувеличават негативите от неговото използване, а да се игнорират неговите ползи е несправедливо и неправилно.
Повечето хора, които се страхуват от прилагането на полиграфа е защото той много по-достоверно и категорично от други психологически методики разкрива конкретни лоши прояви на човека и хората, облагодетелстването им за сметка на другите, властването им над другите, прикривайки егоистичните си и дори престъпни цели и грехове към тях!
Разбира се, има и доста хора, които се страхуват да бъде злоупотребено с личната им информация и накърнено личното им достойнство от страна на неморални полиграфисти или поръчители.
Това не бива да се допуска.

– Да, в съда полиграфското изследване е равностойно на всяка друга експертиза, но няма стойността на доказателство. Къде все пак намира приложение полиграфът по света?

– Преди всичко полиграфът е насочен към „общественото мнение”. Към него прибягват публични личности, загубили доверие и търсещи реабилитация, като известният О. Джей Симпсън. Или професионалистите в сферата на сигурността, където цели отдели се занимават с полиграфски измервания, но обърнете внимание – не толкова за нуждите на криминалистите, колкото за да се прогнозира лоялността на собствените им служители. В САЩ и днес кандидатстващите за работа в ЦРУ, ФБР, Министерството на енергетиката или Министерството на отбраната трябва да се подложат на „детектора на лъжата”. Данните са, че половината от кандидатите не успяват да преминат успешно. Интересен е обаче фактът, че ръководните нива не преминават през полиграфа. Затова и сериозните, демократично мислещи хора си задават въпроса, защо, след като е толкова сигурен този метод, той не се прилага например спрямо всички висши позиции, като депутати например. Щом за службите за сигурност е толкова важен подобен тест, не би ли бил още по-важен за хората, заемащи високи обществени позиции, за ангажираните с публична дейност – за кандидатите за политически постове, за депутатите, за магистратите, за кандидатите за президент. Нима не е важно как отговарят депутати, министри, магистрати на въпроси като „Обещавали ли сте нещо в предизборната кампания, което сте знаели, че не можете да изпълните?”, или „Когато сте гласували за даден закон, влияели ли сте се от това чии интереси обслужва?”, или „Личните ви виждания влияят ли върху решението, което взимате?”, или „Защитавали ли сте решение, което не е от обществен интерес, но обслужва партийни интереси?”. Защото, ако приемем, че полиграфът е толкова надежден, на него първо трябва да бъдат подложени хората, чиито отговорности и решения засягат цялото общество.

Преди всичко полиграфът или полиграфският метод се използва при вътрешно фирмени, организационни, семейни или партньорски разследвания, свързани с конкретно негативно действие и то при условие, че изследваното лице е съгласно да се подложи на теста. Последното ми се струва, че убягва на интервюираната, въпреки нейната заявена „демократичност“. Никой няма право да подлага на експерименталното изследване с полиграф, когото и да е, пък било то и висшите етажи на властта в държавата, политиците или ръководителите на корпорации или фирми без изследваните да дадат съгласието си за това и да подпишат декларация за съгласие.
Да, в някои държавни служби за сигурност или частни фирми се подписва предварителна декларация за съгласие за проверка с полиграф по определени теми. Но подписът е поставен след взимане на вътрешно решение, че ще се съобразиш с това изискване на институцията, ако искаш да работиш там на определен апозиция. Не е вярно че методът не се използва при разследвания в полицията в САЩ. Мен лично ме е обучавал практикуващ полиграфист в полицията на Сан Диего. Казва се Пол Реден. В момента има над 9000 полиграфски случаи. Може да му се обадите и да проверите къде се използва полиграфа в САЩ. Точно той ни е показвал и копирал файловете с такива разследвания. Други изследвания се правят за лоялност и структурни промени.
Не разбирам, това не е ли демократично?! Или интервюираната иска да “наказваме насила висшите съсловия“ да се явяват на „ненаучни тестове“, може би когато те се прилагат към висшето съсловие полиграфския метод се превръща в научен!? Странна логика.
Апропо, така формулирани и зададени предложените като примери въпроси действително ще направят големи поразии, тъй като са толкова общи, че 90 процента от ИЛ ще се провалят на такива въпросници.
Слава богу, че полиграфския метод е научен и има точни критерии и процедури, включително и за формата на различните видове въпроси.

– Прочетох на сайта на частна фирма, извършваща полиграфски изследвания, че „крайната цел на метода е да установи по научен път достатъчно категорично дали едно лице е извършило или не дадено негативно деяние”. Вие обаче не го определяте като научен метод?

– В никакъв случай. Никой сериозен учен не би твърдял, че това е научен метод. Но методът дава определени резултати. Те са продукт на непознаване, невежество, дезинформация. Криминалистите биха казали, че целта оправдава средствата. Не може да се отрече, че ако един умел човек с необходимия тренинг и знания работи с полиграф и успее да създаде ситуация на страх и несигурност у изследвания, ще се регистрират променени физиологични реакции. И ако се вмени на изследвания, че в момента е наблюдаван отвсякъде, че веднага ще се фиксира в компютърната графика, ако каже нещо невярно, може да се постигне някакъв резултат, т.е. определени данни за разлика в реакцията. Но тези данни не са сигурни, надеждни и достоверни.

Малко нескромно, но това е моя формулировка – за негативното поведение. Но, уважаема интервюирана, откъде научихте че „никой сериозен учен“ не би твърдял, че това е научен метод, и как така толкова категорично отхвърлян “научно“ метод дава все пак „определени резултати“!? Аха, да, те са продукт на „невежество“ и дезинформация“!
Полиграфистът не създава ситуация на страх и несигурност, напротив той преценява в предварителна беседа дали ИЛ е пригодно за полиграфско изследване, дали съществува баланс между симпатиковия и парасимпатиковия отдел на вегетативната система и чак тогава се преминава към последващите процедури! Вие да не си мислите, че първо изследваните се сплашват, че ще им излезе всичко на графиката само да са посмели да лъжат!? Щом сте завършили психология трябва да разбирате, все пак какво представлява едно психофизилогично изследване, а не да внушавате на читателите, хората, че експериментът се прави в стаичката за наблюдение, а зад огледалото те гледат 5 ченгета, които всеки момент ще нахълтат да ти зашлевят някой за да се признаеш непременно за виновен!
Основна задача на полиграфиста е да предразположи ИЛ, да му обясни всички процедурни изисквания, същността на полиграфското изследване, да спечели доверието му, да му вдъхне себеувереност, като го убеди в обективността на методиката, автономността и адекватността на психофизиологичните му реакции по отношение на задаваните стимули, както и да го убеди в собствения си професионализъм.
Сигурна ли сте, че не бъркате доброволното полиграфското изследване с призовка и привикване в полицията за разпит?

– Твърди се също така, че съществуват т.нар. контрамерки – човек би могъл да се подготви по някакъв начин и да съумее да излъже полиграфа.

– Логично е, като знаеш какви симптоми се очакват, да се опиташ да ги пребориш чрез забавяне, засилване, отпускане. В интернет има много предложения кои контрамерки дават най-добри резултати. Въпросът е не само индивидуален, но има и правна страна. Например в САЩ е налице движение за преразглеждане на закона за използване на полиграфа при наемане на работа. Обсъждат се и други въпроси, като например какво става, ако на полиграфски тест се яви лице, което се е тренирало в контрамерки и го заяви на комисията. Отиваш и казваш честно, че си подготвен и ще успееш да пребориш полиграфа, следователно резултатите няма да са достоверни. Как да реагират съответните експерти, да те освободят ли от теста?

Никой не може да забрани на ИЛ предварително да се е подготвил за тест и самото изследване. Това обаче не е толкова просто. Защото не е толкова лесно да станеш добър полиграфист, пък и сериозните кандидати за определена позиция едва ли се замислят толкова върху това, особено когато знаят какви са критериите и темите които ще бъдат разисквани и за които ще бъдат проверявани.

– Какви са най-разпространените контрамерки?

– Доста неща се препоръчват, но далеч не всички са ефективни. Основното е да се познава технологията. Измерването се провежда в три етапа – предварителен, същински и следоперативен. Въпросите, които се задават, са „релевантни”, свързани с темата, която вълнува изследващия. Например – престъплението, ако се търси неговият извършител, или способността на човек да не се поддава на корупция, ако лоялността е предмет на изследването. Има и „нерелевантни” въпроси, които са нещо като маскировка – те са допълващи и уточняващи. И накрая има и „контролни” въпроси, заради които самият тест, както казах в началото, се нарича „тест на контролните въпроси”. С тях се проверяват, контролират нормалните реакции на изследвания. Контролните въпроси могат да са директни или т.нар. възможно лъжливи. Последните обикновено се използват за криминални нужди и са формулирани така, че да създават у изследвания несигурност, че е отговорил коректно. Например на въпроса „никога ли не сте посягали на детето си, когато то се държи агресивно”, едва ли може да се отговори „вярно” при „да” или при „не”. Подобни отговори развиват чувство за несигурност, защото хората си мислят, че от тях се иска да бъдат откровени и честни. Всъщност те мерят физиологичната им реакция в зоната на „дребна лъжа”, за да я съпоставят после с „голямата лъжа”. И това точно е контролният момент: вкарват те в състояние на страх и несигурност и измерват реакциите, които после пък се сравняват с реакциите при релевантните въпроси. И ако човек съумее да даде много по-силни емоционални (психо-физиологични) реакции при отговорите на контролните въпроси, той „бие” релевантните въпроси и е победил полиграфа по същество. Друг е въпросът, че се мери и поведението на изследвания, защото във фазата след провеждане на теста има събеседване, в което отново се доизясняват някои въпроси или се предлага нов тест, за доуточнение и т.нар. манипулации, с цел продължаване на „натиска”. Колкото по-дълго продължи тази процедура, толкова по-сигурно е, че изследваният ще се поддаде. При всяко положение условията на провеждане на полиграфското изследване трябва предварително да бъдат изяснени на участващия. Но на въпроса ви: да, ако човек си постави задачата да пребори полиграфа, той може да го направи.

Всеки полиграфист, дори начинаещият като прочете горното ще се хване за главата. Най-вече, че не се отговаря на въпроса какви са контрамерките и какъв е шансът да се излъже полиграфиста(полиграфа). Вместо това госпожата започва да ни обяснява видовете въпроси в полиграфския тест. Лошото е, че и те са объркани и неверни. Няма да и доставя удоволствието обаче да й обяснявам всъщност какво иска да каже.
Та на въпроса за контрамерките. Те трябва да са такива, че да симулират искрени отговори, чрез целенасочена манипулация и на трите следи на психофизиологичните канали: дишането, изпотяването и артериалното налягане. Трябва действително да се познава конкретната методика. До тук с информацията, нали другото го имало в интернет.
Това, което мога да кажа е следното. Полиграфиста (а не полиграфа!) може да се излъже, само от полиграфист!
Когато се обучава полиграфиста, то първо се обучава как да осъществява ефективно контрамерки, после се учи да ги различава по време на инструменталния тест и при оценка на полиграмите, зада може да ги разпознае като самостоятелен полиграфист, когато в ИЛ прилага контрамерки. Това става в упорита работата, координация с апарата и методиките, които се усвояват. Който си мисли, че в интернет ще прочете и ще научи как се бие полиграфа жестоко се лъже!
Трябва да е ясно, че най-лесно се разпознава от полиграфиста опитът за контрамерки, придобити от видеа и статии в интернет. Трябва да си станал професионален полиграфист, за да рискуваш контармерките ти да не бъдат разпознати от друг професионален полиграфист. Сигурен съм, че ако разузнаването праща или вербува някой агент, който ще бъде проверяван с полиграф, то то го прави първо полиграфист!

– А беседата, която се прави преди самия тест с въпросите?

– Нейният смисъл е именно да внуши на изследвания, че няма шанс да не бъде хванат, ако излъже. От тази беседа много зависи резултатът на самия тест. Навремето в САЩ дори са използвали трикове с карти или числа, за да гарантират убеденост, че полиграфът не греши.

Да разнищим и тука кашата, която ни забърква интервюираната. Първо се говори за предтеството интервю. Полиграфското изследване се състои най-общо от три части. Предтестово интервю, формулиране на въпросите и инструменталния тест.
Първо. Тук говорим за предтестовото интервю. То представлява психологическото събеседване, при което полиграфистът се запознава с психологическия профил и особености на ИЛ. Това се прави на базата на биографичния подход. Преди това обаче той се е запознал и с друга информация по конкретния случай. В зависимост от естеството на полиграфското изследване, неговата цел и задачи полиграфистът (полиграфският изследовател) информира ИЛ, а и се информира от него за ситуацията около конкретния случая.
По време на събеседването, а и в последващите части на изследването се постига, посочените по-горе от мен взаимно доверие между ИЛ и полиграфиста, снижаване на вътрешните страхове на ИЛ и се елиминират външни фактори на стрес. Всички тези неща са релевантни за постигане на максимална достоверност на резултатите от изследването.
Второ. Тестовете с карти и числа. Това е така наречения Стимулиращ тест (Stim test). Той не е задължителен, но понякога се прави зада се убеди поръчителя на изследването, че полиграфът е обективен, полиграфското изследване е достоверно. Рядко се прави, когато се демонстрира това на пратеното от поръчителя ИЛ.
Освен за демонстрация на поръчител аз лично не съм правил този тест. Той изиска голямо майсторство от страна на полиграфистът, заедно с т.н. тест Пик на напрежение(Peak of Tension), тъй като това не са зоново сравнителни тестове, т.е. не се сравняват реакцията в две различни по вид зони. Зоново-сравнителните тестове са с висока валидност – над 95 %. Горе, при Графика 4 представих един такъв незонов тест – Стимулиращ тест, който съм пуснал на работодател. Той е за числа. Теста се състои в следното. ИЛ (в случая работодателят) избира едно число от 1 до 7, записва го на листче и го скрива в джоба си. Полиграфистът не знае избора на ИЛ. В инструменталния тест през около 30 секунди се задават въпросите „Числото 1 ли избра?“ и така до числото 7. на всички въпроси ИЛ отговаря задължително с „Не“. Според анализа на реакциите и по трите канала полиграфистът казва какво е числото, което ИЛ е избрал. Във случая това беше числото 7, което ИЛ беше написало на листчето в джоба си.

– Добре, след като полиграфът като метод не е валидизиран, не е достатъчно надежден, не се приема за научен, защо все пак продължава да има толкова широко приложение?

– Първо, защото, както казах вече, има много заинтересовани – професионалисти, институции, които най-често са натоварени самите те да оценяват неговите действия. То е все едно да се възложи на топлоцентралата в София, която работи с въглища, да контролира следите от лошия въздух или на автомобилните компании дали има връзка между газовете, замърсяването на въздуха и конкретна заболеваемост. Второ, защото не е изгодно за „скептиците” да заявяват публично скепсиса си. Това те обрича на атака не само от страна на вярващите, но и от страна на своите, част от които се „издържат” от манипулацията или я използват за запазване на „магията” в науката. Защото с нея много по-лесно се запазват властта, статусът, престижът, в сравнение с необходимостта да се доказват валидност, надеждност и достоверност на заключенията – онова, което наричаме аргументирана научна позиция. За интелигентните хора е ясно, че не е възможно с един инструмент да се разкрие честността и истинността. Най-малкото, защото за всяка постъпка границите на честност могат да бъдат различни, а критериите за истинност – променливи. Неслучайно и полиграфът толкова често греши – съветският шпионин в САЩ, около когото се вдигна толкова много шум през 1994 г., Олдрич Еймис, два пъти е минал успешно през полиграф. Продължава обаче да се прилага, защото има заинтересовани институции, които го прилагат. Третата причина за използването на полиграфа опира до факта, че обикновено нагоре по йерархията на властта на институциите, които го използват, не достига достатъчно информация за точните възможности на метода, особено след като са въведени компютърни графики. В този контекст се сещам, че полиграфската служба на Военновъздушните сили на САЩ са си направили монета, на която мотото е In God We Trust… All Others We Polygraph, (На Бог вярваме… всички останали подлагаме на полиграфа). 

Явор Дачков задава много точен въпрос. Предпочитам кратко и аз да му отговоря. Широкото приложение на полиграфът се дължи на това, че полиграфските методики (тестове), и по специално зоново-сравнителните такива са с висок процент на валидност – над 95%. Нали не мислите, госпожо, примерно, че хилядите полиграфисти, членове на Американската Полиграфска Асоциация, и не само те, са идиоти, които са направили хиляди изследвания с полиграф, без да са знаели какво точно правят и като някакви шарлатани или гадателки са давали оценки, разпореждали със съдбите на милиони ИЛ; и се е намирало винаги някой да им плаща години наред за това безумие, само защото Елка Тодорова, завършила психология и публична администрация и Доктор по социология и професор в УНСС и НБУ, смята така?

– Напоследък у нас обаче на държавно ниво сякаш започва твърде много да се залага на полиграфа като на надежден метод за удостоверяване на истината – вътрешният министър Цветанов иска през 6 месеца да бъдат проверявани служителите на МВР и ДАНС, шефът на НАП заявява, че е готов да мине през полиграфа, за да докаже, че не е бил подложен на натиск заради проверката на доходите на Цветанов… В събота в интервю пред Нова телевизия Неделчо Стойчев, обявен като „шеф на полиграфа” в Института по психология на МВР, си позволи въз основа на резултати от полиграфско изследване да твърди, че данните от СРС са изнесени от един агент на ДАНС. Полиграфът бил показал, че агентът е нарушил клетвата да спазва законите и Конституцията и да работи само за държавата. А също и че агентът е взел пари. Какъв е вашият коментар за тази тенденция да се вярва на полиграфа, която се лансира от управляващите?

– Аз мисля, че казаното по-горе напълно се отнася и до цитираните от вас случаи. Директорът на Института по психология към МВР не би могъл да не защити използването на този психологически метод, но той спомена, че има и други методи, както и че не би го лансирал като доказателство в съда. Шефът на НАП демонстрира такова желание вероятно поради причината, че не е разбрал, че целта на полиграфа не е потвърждаване на истината, а уличаване в лъжа, а това е нещо съвсем различно. Колкото до идеята на министър Цветанов всеки шест месеца да се проверят служителите на ДАНС и МВР, коректно би било проверката да започне от ръководството на министерството.

Тук се засяга въпросът за компетентността на полиграфският изследовател, неговият морал, спазването на полиграфските процедури и прилагането на най-високите стандарти и постижения на полиграфската методология.
Мога да кажа само едно в тази връзка, вярвайте на полиграфистите в България и техния професионализъм, но винаги се съмнявайте и проверявайте твърденията на Неделчо Стойчев!

*Елка Тодорова е завършила психология и публична администрация. Доктор по социология и професор в УНСС и НБУ.

Различните тестовете на Клив Бакстър, стремеж към усъвършенстване на методиката

При съпоставяне на а) отделните тестове на Бакстър с различните си модификации, както и съпоставяне на б)различните му тестове един с друг се забелязва тенденция на надграждащо развитие в следните насоки:

1) личностния тест (ЛТ)(„You Phase“ Zone Comparison Test) и неговото развитие.

Има две разновидности на личностния тест (ЛТ). ЛТ с два релевантни въпроса (R33, R35) и ЛТ с три релевантни въпроса (R33, R35 и R37 ).

1. ЛТ с два релевантни въпроса:

13,25,39,46,33,47,35,48,26.

2. ЛТ с три релевантни въпроса:

13,25,39,46,33,47,35,48,37,26.

Представяне от Мате¹:

Защо се модифицира ЛТ с два спота и се въвежда ЛТ с три спота, като се появява нов релевантен въпрос – r37? Най-вероятно това е продиктувано от стремежът да се „разцепи“ НД във времето на определени поддействия или операции. Тъй като конкретното НД абстрактно може да се раздели (разцепи) на съвкупност от относително самостоятелни поддействия, извършвани от извършителя поетапно, като низ отделни, последователни операции.

Например, извършителят на кражбата на пари от касата на офиса на шефа на фирма х трябва да извърши най-вероятно следните последователни поддействия:

• влизането в определено време във сградата на фирмата;

• придвижването до офиса;

• набирането на кода на сот;

• влизането в офис помещението;

• придвижване до касата;

• отключването на касата;

• ровенето вътре в касата;

• изваждане на плика с пари;

• скриването на плика някъде в джобовете на дрехите;

• изнасянето на плика с парите от офис помещението;

• придвижването с тях извън офиса и района на фирмата;

• стигането до дома

• изваждането на парите от плика;

• преброяването им;

• хвърлянето някъде на плика или унищожаването му;

• скриването на парите на определено място по определен начин;

• харченето от тях за нещо, което е известно на извършителя;

• даването на парите на някого, част от тях или цялата сума и прочее.

Освен това, за да извърши кражбата крадецът още преди кражбата я е планирал, т.е. извършил необходимите подготвителни действия и проучвания:

взел е решение още преди кражбата да открадне парите;

избрал е времето на обира или кражбата;

снабдил се е с ключ или код за офис помещението или за други входове;

снабдил се е с ключ или код за касата;

проучил е особеностите на помещението и двора, подходите към транспортните артерии;

в главата на извършителя е изкристализирал мотивът за кражбата.

Нещо повече в неговото съзнание, преди да вземе решението за кражбата са се борили две антагонистични чувства едното е неговата съвест или страх от социална санкция (наказание), а другото е предпоставяното удоволствие, свързаното с разполагането с парите като негова собственост.

Така че Бакстър съвсем резонно избира едно от тези релевантни поддействия и ги добавя в ЛТ като трети релевантен въпрос (на практика като втори релевантен въпрос). Това не е ли опит за включване в типичния еднотематичен ЛТ (едно НД) на компонент от ИТ, разцепващ НД на поддействия? Може би като стремеж за включване в анализа на повече корелации между повече стимули (РВ), с цел повишаване на валидността на оценката!?

Например, „Броил ли си откраднатите пари извън офиса?“. Действително има вероятност извършителят да е дал веднага плика с парите на някого или да ги е скрил някъде, без да го отваря, но има ли по принцип крадец, който някъде, вече на спокойствие, няма да преброи откраднатите от него пари!?

Не е ли достатъчно да се пита само, както е случая с ЛТ с два релевантни въпроса „r33. Ти ли взе парите от касата?“ и „r35. Ти ли взе парите?“. Явно на Бакстър това му се вижда недостатъчно в определени случаи. А и опитът, явно му е подсказал, че значимата корелация между r37 с r33 и r35 повишава валидността на разширения ЛТ. Разбира се, далеч съм от мисълта да отричам ролята на ЛТ с два релевантни въпроса, но редица полиграфски авторитети смятат, че този тест е с висока валидност, но само тогава (!), когато се пуска след изследователски тест.

Тогава защо в самия ЛТ да не се добави „изследователски“ компонент!?

Има и друг момент. С разцепването на НД на отделни поддействия се цели и обособяването на относително самостоятелните роли, които изпълнява отделният извършител (крадец) на НД. Едната роля е, например, отключването на касата, друга е ролята по доставянето на кода за сот, самоохраната и наблюдението по време на извършване на кражбата, решението за какво да се изхарчат парите и прочее.

Тези роли при повече от един извършител на НД се разпределят между различните участници в кражбата или обира, т.е. получава се своего рода „разделение на труда“ сред членовете на организираната престъпна група с цел по ефективно извършване на на НД.

При групово НД или НП (кражба, обир, грабеж, саботаж, насилие и прочее) има винаги разпределение на ролите, които изпълняват отделните съучастници. При индивидуалното НД и НП, всички отделните роли, които го съставят се извършват от един и същ човек. Той е многолик. Той е отговорен сам за извършването на всички съставки на НД. Той изпълнява отделните операции сам, последователно или едновременно.

Като цяло ЛТ си остава типичен еднотематичен тест с опит за разцепване на съдържанието на темата на две части в модификацията на ЛТ с три релевантни въпроси. Докато ЛТ с два релевантни въпроси си остава прост еднотематичен тест с една неделима тема (НД)!

2)скай тест („SKY“ Zone Comparison Test) и неговата функция.

Диагностиката на отделните роли в групово НД (повече от един извършител, организирана престъпна група) изисква от Бакстър изработването на определен етап от развитието на полиграфското изследване на специален тест. Това е скай теста. Целта при този тест е да се разграничат отделните роли на членовете на групата при осъществяването на НД. Кой, коя роля е извършил. Наред с това, чрез теста се цели и евентуалното изключването на тези от изследваните, които не са извършили нито една от ролите, съставящи НД. С други думи определя се степента на въвлеченост на извършителите в престъплението.

13. Неутрален въпрос.

25. Първи симптоматичен въпрос „Вярваш ли ми, че ще ти задавам само въпроси, които сме обсъдили?“.

39. жертвено релевантен въпрос „Възнамеряваш ли да ме лъжеш на въпросите в които те питам дали ти си взел парите от касата на офиса на 14 юни, сам или заедно с друг човек?“.

31. „Подозираш ли, кой е взел парите от касата?“ – контролен въпрос.

32. „Знаеш ли (знаеш ли със сигурност)кой взе парите от масата?“

47. „СЛС преди до 18 г. да си присвоявал нещо от къщи без разрешение?“ (излъгал някой, който те е обичал?“) – контролен въпрос.

33. „Ти ли взе парите от касата в офиса?“ – релевантен въпрос.

48. „СЛС преди да навършиш 25 години да си лъгал някой, който ти е вярвал?“

34. „Беше ли в стаята, когато парите бяха взети от касата?“ – релевантен въпрос

26. Втори симптоматичен въпрос „Страхуваш ли се, че ще ти задавам въпроси, които не сме обсъждали?“.

13,25,39,31,32,47,33,48,34,26.

Обсъждането на въпросите става в реда, по който ще бъдат задавани.

Представяне на теста от Мате²

Виждаме, вече ясно, разграничение на ролите в груповото НД в този тест. Предполага се, че единият извършител е взел парите от касата, другият е бил в стаята или в близост, видял, знае (казали са му), кой е взел парите от касата.

Има и трета роля, несъпричастност към НД. Въпросът с31 – подозираш ли кой е взел парите от касата, се появява с цел да помогни при определяне на човека, който не е съпричастен към конкретното НД. Невинният човек не е видял извършването на кражбата, не е присъствал в стаята по това време, не е взел парите и не е разбрал кои са извършителите, наблюдавайки ги като извършват кражбата, или получил самопризнание от извършител. Той не е изпълнявал никаква, съпричастна на кражбата роля.

Скай тестът е еднотематичен тест (едно НД), но в темата са разграничени различни поддействия или роли като нейно съдържание. С други думи това е един преходен тест от едно НД към разцепването му на съдържателни компоненти – поддействия или роли. Все още ни липсва обаче появата на друга тема, многотематичен тест, т.е. включването на методика, която изследва повече от едно НД. Явно тази роля Бакстър отрежда на изследователския тест (ИТ).

3) Изследователски тест (ИТ) (Backster Exploratory Zone Comparison Test )

1. Изследователски тест с 3 релевантни въпроса – ИТ с 3 РВ:

13,25,39,46,43,47,44,48,45,26.

Три теми би трябвало да са достатъчно. Този формат често се използва.

2. Изследователски тест с 4 релевантни въпроса – ИТ с 4 РВ:

13,25,42,46,43,47,44,48,45,26.

При повторното пускане на теста и при двата варианта става завъртане на РВ. КВ остават по-места. При 4 РВ на мястото на 39 ЖРВ се използва 42 РВ.

Така 42 РВ отива на последното място за РВ, а другите – 43,44,45, се избутват напред с едно място

13,25,43,46,44,47,45,48,42,26.

Представяне от Мате³:

При ИТ, който е действително много „свободолюбив“ тест, защото ни дава широки изследователски възможности, са утвърдени два основни прогресивни изследователски принципа:

а)възможност за разцепване на една тема на множество компоненти. Разцепването на НД на множество поддействия или различни роли в рамките на едно НД;

б)възможност за задаване на повече от една тема или НД (включване на различни негативни действия)

Интересното в случая е, че с прехода от ИТ с 3 РВ към ИТ с 4 РВ се жертва дори и жертвено релевантния въпрос – 39 ЖРВ -, за да се увеличат темите или броят на компонентите на темата (разцепването на НД или появата на ново НД).

По друг начин казано, ИТ може да включва съдържателно различни НД (или НП), но може и да включва едно НД (или НП), разделено на негови поддействия или поведения. Това НД се „разцепва“ на негови съставки. На практика ИТ на Бакстър се използва и при двете предназначения, както за анализ на едно негативно действие, така и на множество различни НД или НП. Върши и в двата случая чудесна работа!

Да обобщим тенденциите за надграждане на бакстеровия метод, които ние забелязахме при въвеждането на различни методики, тестове.

ЛТ се създава да потвърди или отхвърли хипотезата, дали едно изследваното лице е извършило конкретно НД. Семантичният състав на РВ, който проверява тази хипотеза и при двата РВ – R33 R35 е идентичен, единствено се премахват отделни думи, които не променят смисълът му, а просто правят въпроса по кратък, скъсяват времето за задаване на същото съдържание.

При групово НД се налага да се идентифициран извършителите на поддействията. Създава се за тази цел Скай теста. Така много по-точно се определят извършителите на конкретните роли в НД и то само с един тест. До тук задачите на анализа, изследването на конкретното негативно действие на извършителя му не спира. Защо? Защото много често едно НД е свързано с друго, различно НД на извършителя, което е съставно на неговото поведение в миналото. Например, зависимостта от наркотици не е свързано с извършването на конкретна кражба, но в много случаи тя се явява предпоставка за извършването на кражби или измами. Комплексната оценка на поведението на определено изследвано лице или проявите му в различни конкретни НД се явява задължителна процедура при полиграфското изследване. Това налага конструирането на ИТ, той включва проверката на множество хипотези за извършването на различни като съдържание и брой НД.

Анализът на различни страни от поведението на личността е същността на многотематичния тест, а именно на ИТ. Това не означава разбира се, че с него не могат да бъдат проверявани и хипотези, свързани с отделни роли на изследвания по отношение на конкретно НД, било то единично или групово.

Отделните модификации на ИТ, Скай и ИТ издават надграждащи тенденции, включващи нови компоненти:

– повече поддействия и роли

ЛТ със своя R37 се стреми към включване на друга роля присъща на конкретното НД, но негова съставяща. Подобна е ролята и на R34 в Скай теста.

ЛТ и Скай теста не могат да прескочат обаче границите на еднотематичността (едно НД!), това успява да направи само ИТ.

– различни и повече от едно НД (многотемност)

ИТ разгръща възможностите на изследователя да анализира различни страни от поведението на изследваното лице, различни негативни действия.

– включване на компоненти от другите тестове, стремеж към самодостатъчност

ИТ, от друга страна, обаче „краде“ от функциите на Скай теста, а именно включва както анализа на различни НД, така и на различни поддействия в рамките на едно НД или НП. Идентифицирането на отделни роли при групово НД е типична еднотематична задача на Скай теста. ИТ поглъщайки неговото съдържание, той всъщност включва и компоненти на ЛТ, защото от своя страна Скай теста е погълнал чистата еднотематичност и едноролевост на въпросите R33 R35, съставящи ЛТ.

Трябва да се отбележи съществената разлика на ИТ спрямо ЛТ и Скай теста. Първия може да погълне изцяло ЛТ и Скай теста, докато последните, тъй като не могат да преминат границата на еднотематичността по никакъв начин не могат да взаимстват компоненти от ИТ. Те преминават единствено границите на едноролевостта, и неделимостта на темата (НД). Най-успешен тук е Скай теста, той поглъща компоненти от ЛТ.

Отчасти ЛТ с 3 РВ, успява да погълне компонента многоролевост (поддействия) от Скай теста или ИТ.

Единствено ЛТ с 2 РВ е с абсолютна неделим на подсъставни компоненти тест, той не поглъща и никакви чужди компоненти от другите тестове на Бакстър.

Има и един друг важен момент, който се налага като заключение. Стремежът на Бакстеровия метод да се създаде един самодостатъчен (универсален) тест, който да синтезира, обединява, всички компоненти на предишни методики, който да е в основата на всяко полиграфско изследване.

Както ще видим по-нататък МИТ взаимства, от своя страна, множество компоненти от всички методики на Бакстър. Например, неделимия еднотематичен въпрос на ЛТ с два РВ, принципа на разлагане на темата, многоролевостта, типичен за скай теста, многотематичността на ИТ (различни НД!), времевия интервал на контролните въпроси при Бакстър, правилата на Бакстър за оценка, категориалните контролни въпроси от Шурани, различна подредба на зоните в инструменталния тест, многостимулни въпроси, мълчалив отговор в инструменталния тест, етапни релевантни въпроси и прочее.

1JAMES ALLAN MATTE, FORENSIC PSYCHOPHYSIOLOGY USING THE POLYGRAPH, Стр. 351.

2 JAMES ALLAN MATTE, пак там, стр. 494.

3 JAMES ALLAN MATTE, пак там, стр. 362.

Как да изберете полиграфист!?

Изследването с полиграф в България най-често се използва при следните случаи: 1. Вътрешно-фирмени или институционални разследвания. 2. Проверки на професионална лоялност. 3. Интимна лоялност Напосл…

Източник: Как да изберете полиграфист!?

Как да изберете полиграфист!?

Людмил Стоянов

Изследването с полиграф в България най-често се използва при следните случаи:
1. Вътрешно-фирмени или институционални разследвания.
2. Проверки на професионална лоялност.
3. Интимна лоялност

Напоследък се забелязва изключително комерсиализиране на тестовете с полиграф, използват се множество евтини трикове за измама на „клиентите“ на този вид услуга:
„Святкащи, клатушкащи се и филмирани презентации“ на анонимни сайтове (само с един телефон), някакви „промоции“, „най-ниските цени на изследване с полиграф“, само че за  …. 1 релевантен въпрос и подобни глупости. Да не говорим за злепоставянето на колеги пред клиенти и самоизтъкването, че ние сме най-добрите, а другите са гола вода. Това е вече въпрос, разбира се, на личен морал.
Чашата и на моята търпимост към професионалната (бих казала даже чевешка!) неетичност преля и реших да предложа на ползващите и най-вече бъдещите ползватели на полиграфската услуга следните критерии, по които да си изберат полиграфист, когато искат да поръчат полиграфското изследване:
1. Проверете ваши познати, дали са ползвали нашата услуга и попитайте тези, които са били поръчители в полиграфско изследване или изследвани с полиграф за тяхното впечатление или препоръка за полиграфист или полиграфска фирма.
2. Когато търсите в интернет полиграфист или полиграфска фирма:
– Вижте персоналната информация за специалиста – образование, специализация, брой проведени лично изследвания, лично представяне в интернет – социалните мрежи, статии, мнения и прочее.
– По отношение на цените: вижте на какъв принципа са организирани те – на единица релевантен въпрос („на кило“) или на цялостно изследване с определен брой или максимален брой релевантни въпроси. Никога не можете да получите отговор на ваши въпроси само с един релевантен въпрос. Тук се има предвид провеждането на един личностен тест с два релевантни въпроса, които са еднакви по съдържание. Не се хващайте на тази уловка. Гледайте цените за цялостно изследване, ако изобщо са представени в сайтовете!
– По отношение на процедурата: вижте каква е структурата на процедурата, времетраенето на изследването, начина на представяне на резултатите, използваната методика. Полиграфското изследване е психологическо изследване, което включва в себе си и провеждането на психофизиологичен тест. Не може едно полиграфско изследване да трае по-малко от 2 ч. Процедурата, нормално,  се реализира в рамките на от 2 до 4 часа.
– Обадете се по телефона или потърсете по електронната поща съответния специалист, за допълнителни разяснения и потвърждение или корекция на вашите очаквания от полиграфското изследване и полиграфския специалист. Избягайте анонимни сайтове, където не е ясно името, личността на полиграфския изследовател, а е показан само телефонен номер за връзка. Тук главен мотив е печалбата, манипулирането на клиента да „клъвне“ като се обади по телефона на  дублиращия основния сайт на реалния  полиграфист или човек, който ще го свърже с него! Предпочетете директната връзка, естеството на нашата работа  (малки фирми) не предполага чак такива завоалирани опосредстващи представителства.
– Ако искате да поръчате полиграфско изследване, убедете се в качествата на полиграфиста в разговор по телефона или проведете среща разговор с него. Той ще ви обясни каква е процедурата, изискванията,  какви са въпросите, какво се измерва, как се оценява. Ще отговори на въпроси, свързани с ваши притеснения, несигурност, предварителна подготовка и прочее, все интересуващи ви неща.
3. Проверете дали съответния специалист (полиграфист) е  изцяло зает професионално с провеждане на полиграфско изследване или има друга допълнителна дейност. Дали тя е в областта на психологията или в друга непсихологическа сфера;  дали другата дейност не е за него всъщност главна. Проверете колко полиграфа се падат на един полиграфист в полиграфската фирма и кой специалист, колко полиграфски изследвания лично на година извършва. Колкото по-голям е професионалния опит и специализация на полиграфиста, и полиграфската фирма, толкова по-големи са гаранциите за обективност на резултатите от полиграфското изследване.