Публикувано в Uncategorized

Как да изберете полиграфист!?

Изследването с полиграф в България най-често се използва при следните случаи: 1. Вътрешно-фирмени или институционални разследвания. 2. Проверки на професионална лоялност. 3. Интимна лоялност Напосл…

Източник: Как да изберете полиграфист!?

Публикувано в Uncategorized

Как да изберете полиграфист!?

Featured Image -- 347
Людмил Стоянов

Изследването с полиграф в България най-често се използва при следните случаи:
1. Вътрешно-фирмени или институционални разследвания.
2. Проверки на професионална лоялност.
3. Интимна лоялност

Напоследък се забелязва изключително комерсиализиране на тестовете с полиграф, използват се множество евтини трикове за измама на „клиентите“ на този вид услуга:
„Святкащи, клатушкащи се и филмирани презентации“ на анонимни сайтове (само с един телефон), някакви „промоции“, „най-ниските цени на изследване с полиграф“, само че за  …. 1 релевантен въпрос и подобни глупости. Да не говорим за злепоставянето на колеги пред клиенти и самоизтъкването, че ние сме най-добрите, а другите са гола вода. Това е вече въпрос, разбира се, на личен морал.
Чашата и на моята търпимост към професионалната (бих казала даже чевешка!) неетичност преля и реших да предложа на ползващите и най-вече бъдещите ползватели на полиграфската услуга следните критерии, по които да си изберат полиграфист, когато искат да поръчат полиграфското изследване:
1. Проверете ваши познати, дали са ползвали нашата услуга и попитайте тези, които са били поръчители в полиграфско изследване или изследвани с полиграф за тяхното впечатление или препоръка за полиграфист или полиграфска фирма.
2. Когато търсите в интернет полиграфист или полиграфска фирма:
– Вижте персоналната информация за специалиста – образование, специализация, брой проведени лично изследвания, лично представяне в интернет – социалните мрежи, статии, мнения и прочее.
– По отношение на цените: вижте на какъв принципа са организирани те – на единица релевантен въпрос („на кило“) или на цялостно изследване с определен брой или максимален брой релевантни въпроси. Никога не можете да получите отговор на ваши въпроси само с един релевантен въпрос. Тук се има предвид провеждането на един личностен тест с два релевантни въпроса, които са еднакви по съдържание. Не се хващайте на тази уловка. Гледайте цените за цялостно изследване, ако изобщо са представени в сайтовете!
– По отношение на процедурата: вижте каква е структурата на процедурата, времетраенето на изследването, начина на представяне на резултатите, използваната методика. Полиграфското изследване е психологическо изследване, което включва в себе си и провеждането на психофизиологичен тест. Не може едно полиграфско изследване да трае по-малко от 2 ч. Процедурата, нормално,  се реализира в рамките на от 2 до 4 часа.
– Обадете се по телефона или потърсете по електронната поща съответния специалист, за допълнителни разяснения и потвърждение или корекция на вашите очаквания от полиграфското изследване и полиграфския специалист. Избягайте анонимни сайтове, където не е ясно името, личността на полиграфския изследовател, а е показан само телефонен номер за връзка. Тук главен мотив е печалбата, манипулирането на клиента да „клъвне“ като се обади по телефона на  дублиращия основния сайт на реалния  полиграфист или човек, който ще го свърже с него! Предпочетете директната връзка, естеството на нашата работа  (малки фирми) не предполага чак такива завоалирани опосредстващи представителства.
– Ако искате да поръчате полиграфско изследване, убедете се в качествата на полиграфиста в разговор по телефона или проведете среща разговор с него. Той ще ви обясни каква е процедурата, изискванията,  какви са въпросите, какво се измерва, как се оценява. Ще отговори на въпроси, свързани с ваши притеснения, несигурност, предварителна подготовка и прочее, все интересуващи ви неща.
3. Проверете дали съответния специалист (полиграфист) е  изцяло зает професионално с провеждане на полиграфско изследване или има друга допълнителна дейност. Дали тя е в областта на психологията или в друга непсихологическа сфера;  дали другата дейност не е за него всъщност главна. Проверете колко полиграфа се падат на един полиграфист в полиграфската фирма и кой специалист, колко полиграфски изследвания лично на година извършва. Колкото по-голям е професионалния опит и специализация на полиграфиста, и полиграфската фирма, толкова по-големи са гаранциите за обективност на резултатите от полиграфското изследване.

 

Публикувано в Uncategorized

Една от първите демонстрации на същността на полиграфа като психологична методика представени от списание Тема

ИНТЕРВЮ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА Катерина Запрянова Тази рубрика можеше да се казва по хиляди други начини. Можеше да носи поетично име като R…

Източник: Една от първите демонстрации на същността на полиграфа като психологична методика представени от списание Тема

Публикувано в Uncategorized

Една от първите демонстрации на същността на полиграфа като психологична методика представени от списание Тема

и Страст

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА

Катерина Запрянова

ТЕМАТази рубрика можеше да се казва по хиляди други начини. Можеше да носи поетично име като „Истината и само истината“. Или да жълтее в най- добрата традиция на англосаксонските таблоиди с названието „Разконспириране“. Можеше да се казва по хиляди други начини, но предпочетохме очевидния. Защото най-безхитростният начин, по който отговаряш и на най-сложния въпрос, е с „да“ или „не“. Двете срички, които използваш, когато те прикачат към Машината. Традиционно наричат машината „детектор на лъжата“. Със същия успех обаче и без да се губи частица от смисъла, бихме могли да я наречем „детектор на истината“. Всичко зависи от това какво точно очакваш да чуеш. Нещо като вечната история за наполовина пълната или наполовина празната чаша. За хората, чиято чаша е винаги донякъде пълна, детекторът би отчитал проценти истина вместо проценти лъжа. Но това вече е въпрос на възприятие. Самата истина (тази иначе толкова силна дума) е също въпрос на възприятие. Детекторът, известен още като „полиграф“, не показва абсолютната истина, доколкото въобще има такава. Детекторът показва само дали казаното от теб отговаря на дълбоко стаените мисли. Ако вярваш стопроцентово, че си прероденият Наполеон, най-вероятно детекторът няма да ти противоречи. Но яростно ще ти се опълчи с пощурели цветни графики, ако отричаш чалгата, а тайничко слушаш псевдоориенталски песни с много възклицания и неграмотен текст. Детекторът проверява персоналната, субективната истина. За обективната – такава, каквато я търсят вече хилядолетия учени, философи и религиозни фанатици – за съжаление няма измислен полиграфен тест. Навремето Никсън, печално известен президент на САЩ, бил толкова изнервен от вечните предателства в администрацията си, че поръчал разпити с детектора на лъжата за целия си екип. „Дали тези тестове наистина работят?“ – попитал го един от съветниците му. – „Не знам – отвърнал усмихнато Никсън, – но наистина сплашват хората!“ Целта на тази рубрика от толкова „специфични“ интервюта не е да сплаши участниците в нея. Тъкмо обратното. Целта е да се постигне върховната концентрация, която понякога се изплъзва в други, по- релаксирани интервюта. Да се стигне до самоанализ, който може да изненада даже самия интервюиран. Но най-вече целта е да създадем по- цялостен, пълнокръвен образ на различни публични личности, които поради забързания и еднопластов характер на медиите оставят винаги леко фрагментарна представа у нас. „Светът е пълен с банкери – заяви испанската журналистка и писателка Луция Етчебарриа, – които колекционират макети на кораби и пеят целия репертоар на Каетано Велозо. Проблемът, че това не се знае, не е техен, а наш.“ В този ред на мисли „Детектор на лъжата“ е един опит за бягство от еднопластовата медийна реалност. Знаехте ли например, че култовата наша актриса Екатерина Евро не се мисли за супер привлекателна, обича да домакинства, ревнува лудо мъжете в живота си и се гордее с доброто си шофиране? Една доста по-различна представа от първосигналното внушение на първата корица на родния „Плейбой“. За тези, които очакват диви компромати в „Детектор на лъжата“ – това определено не е вашата рубрика. Ударите под кръста не са приоритет на „ТЕМА“, още повече всеки участник има правото да не отговори на даден въпрос. Много по-важни от конкретните компромати са доброволно подарените откровения, казани точно толкова смело, колкото могат да си го позволят само широко скроените личности. Има още