Публикувано в Uncategorized

Различните тестовете на Клив Бакстър, стремеж към усъвършенстване на методиката

При съпоставяне на а) отделните тестове на Бакстър с различните си модификации, както и съпоставяне на б)различните му тестове един с друг се забелязва тенденция на надграждащо развитие в следните насоки:

1) личностния тест (ЛТ)(„You Phase“ Zone Comparison Test) и неговото развитие.

Има две разновидности на личностния тест (ЛТ). ЛТ с два релевантни въпроса (R33, R35) и ЛТ с три релевантни въпроса (R33, R35 и R37 ).

1. ЛТ с два релевантни въпроса:

13,25,39,46,33,47,35,48,26.

2. ЛТ с три релевантни въпроса:

13,25,39,46,33,47,35,48,37,26.

Представяне от Мате1:

%d0%bc1
Защо се модифицира ЛТ с два спота и се въвежда ЛТ с три спота, като се появява нов релевантен въпрос – r37? Най-вероятно това е продиктувано от стремежът да се „разцепи“ НД във времето на определени поддействия или операции. Тъй като конкретното НД абстрактно може да се раздели (разцепи) на съвкупност от относително самостоятелни поддействия, извършвани от извършителя поетапно, като низ отделни, последователни операции.

Например, извършителят на кражбата на пари от касата на офиса на шефа на фирма х трябва да извърши най-вероятно следните последователни поддействия:

  • влизането в определено време във сградата на фирмата;

  • придвижването до офиса;

  • набирането на кода на сот;

  • влизането в офис помещението;

  • придвижване до касата;

  • отключването на касата;

  • ровенето вътре в касата;

  • изваждане на плика с пари;

  • скриването на плика някъде в джобовете на дрехите;

  • изнасянето на плика с парите от офис помещението;

  • придвижването с тях извън офиса и района на фирмата;

  • стигането до дома

  • изваждането на парите от плика;

  • преброяването им;

  • хвърлянето някъде на плика или унищожаването му;

  • скриването на парите на определено място по определен начин;

  • харченето от тях за нещо, което е известно на извършителя;

  • даването на парите на някого, част от тях или цялата сума и прочее.

Освен това, за да извърши кражбата крадецът още преди кражбата я е планирал, т.е. извършил необходимите подготвителни действия и проучвания:

взел е решение още преди кражбата да открадне парите;

избрал е времето на обира или кражбата;

снабдил се е с ключ или код за офис помещението или за други входове;

снабдил се е с ключ или код за касата;

проучил е особеностите на помещението и двора, подходите към транспортните артерии;

в главата на извършителя е изкристализирал мотивът за кражбата.

Нещо повече в неговото съзнание, преди да вземе решението за кражбата са се борили две антагонистични чувства едното е неговата съвест или страх от социална санкция (наказание), а другото е предпоставяното удоволствие, свързаното с разполагането с парите като негова собственост.

Така че Бакстър съвсем резонно избира едно от тези релевантни поддействия и ги добавя в ЛТ като трети релевантен въпрос (на практика като втори релевантен въпрос). Това не е ли опит за включване в типичния еднотематичен ЛТ (едно НД) на компонент от ИТ, разцепващ НД на поддействия? Може би като стремеж за включване в анализа на повече корелации между повече стимули (РВ), с цел повишаване на валидността на оценката!?

Например, „Броил ли си откраднатите пари извън офиса?“. Действително има вероятност извършителят да е дал веднага плика с парите на някого или да ги е скрил някъде, без да го отваря, но има ли по принцип крадец, който някъде, вече на спокойствие, няма да преброи откраднатите от него пари!?

Не е ли достатъчно да се пита само, както е случая с ЛТ с два релевантни въпроса „r33. Ти ли взе парите от касата?“ и „r35. Ти ли взе парите?“. Явно на Бакстър това му се вижда недостатъчно в определени случаи. А и опитът, явно му е подсказал, че значимата корелация между r37 с r33 и r35 повишава валидността на разширения ЛТ. Разбира се, далеч съм от мисълта да отричам ролята на ЛТ с два релевантни въпроса, но редица полиграфски авторитети смятат, че този тест е с висока валидност, но само тогава (!), когато се пуска след изследователски тест.

Тогава защо в самия ЛТ да не се добави „изследователски“ компонент!?

Има и друг момент. С разцепването на НД на отделни поддействия се цели и обособяването на относително самостоятелните роли, които изпълнява отделният извършител (крадец) на НД. Едната роля е, например, отключването на касата, друга е ролята по доставянето на кода за сот, самоохраната и наблюдението по време на извършване на кражбата, решението за какво да се изхарчат парите и прочее.

Тези роли при повече от един извършител на НД се разпределят между различните участници в кражбата или обира, т.е. получава се своего рода „разделение на труда“ сред членовете на организираната престъпна група с цел по ефективно извършване на на НД.

При групово НД или НП (кражба, обир, грабеж, саботаж, насилие и прочее) има винаги разпределение на ролите, които изпълняват отделните съучастници. При индивидуалното НД и НП, всички отделните роли, които го съставят се извършват от един и същ човек. Той е многолик. Той е отговорен сам за извършването на всички съставки на НД. Той изпълнява отделните операции сам, последователно или едновременно.

Като цяло ЛТ си остава типичен еднотематичен тест с опит за разцепване на съдържанието на темата на две части в модификацията на ЛТ с три релевантни въпроси. Докато ЛТ с два релевантни въпроси си остава прост еднотематичен тест с една неделима тема (НД)!

2)скай тест („SKY“ Zone Comparison Test) и неговата функция.

Диагностиката на отделните роли в групово НД (повече от един извършител, организирана престъпна група) изисква от Бакстър изработването на определен етап от развитието на полиграфското изследване на специален тест. Това е скай теста. Целта при този тест е да се разграничат отделните роли на членовете на групата при осъществяването на НД. Кой, коя роля е извършил. Наред с това, чрез теста се цели и евентуалното изключването на тези от изследваните, които не са извършили нито една от ролите, съставящи НД. С други думи определя се степента на въвлеченост на извършителите в престъплението.

13. Неутрален въпрос.

25. Първи симптоматичен въпрос „Вярваш ли ми, че ще ти задавам само въпроси, които сме обсъдили?“.

39. жертвено релевантен въпрос „Възнамеряваш ли да ме лъжеш на въпросите в които те питам дали ти си взел парите от касата на офиса на 14 юни, сам или заедно с друг човек?“.

31. „Подозираш ли, кой е взел парите от касата?“ – контролен въпрос.

32. „Знаеш ли (знаеш ли със сигурност)кой взе парите от масата?“

47. „СЛС преди до 18 г. да си присвоявал нещо от къщи без разрешение?“ (излъгал някой, който те е обичал?“) – контролен въпрос.

33. „Ти ли взе парите от касата в офиса?“ – релевантен въпрос.

48. „СЛС преди да навършиш 25 години да си лъгал някой, който ти е вярвал?“

34. „Беше ли в стаята, когато парите бяха взети от касата?“ – релевантен въпрос

26. Втори симптоматичен въпрос „Страхуваш ли се, че ще ти задавам въпроси, които не сме обсъждали?“.

13,25,39,31,32,47,33,48,34,26.

Обсъждането на въпросите става в реда, по който ще бъдат задавани.

Представяне на теста от Мате2

%d0%bc2

Виждаме, вече ясно, разграничение на ролите в груповото НД в този тест. Предполага се, че единият извършител е взел парите от касата, другият е бил в стаята или в близост, видял, знае (казали са му), кой е взел парите от касата.

Има и трета роля, несъпричастност към НД. Въпросът с31 – подозираш ли кой е взел парите от касата, се появява с цел да помогни при определяне на човека, който не е съпричастен към конкретното НД. Невинният човек не е видял извършването на кражбата, не е присъствал в стаята по това време, не е взел парите и не е разбрал кои са извършителите, наблюдавайки ги като извършват кражбата, или получил самопризнание от извършител. Той не е изпълнявал никаква, съпричастна на кражбата роля.

Скай тестът е еднотематичен тест (едно НД), но в темата са разграничени различни поддействия или роли като нейно съдържание. С други думи това е един преходен тест от едно НД към разцепването му на съдържателни компоненти – поддействия или роли. Все още ни липсва обаче появата на друга тема, многотематичен тест, т.е. включването на методика, която изследва повече от едно НД. Явно тази роля Бакстър отрежда на изследователския тест (ИТ).

3) Изследователски тест (ИТ) (Backster Exploratory Zone Comparison Test )

1. Изследователски тест с 3 релевантни въпроса – ИТ с 3 РВ:

13,25,39,46,43,47,44,48,45,26.

Три теми би трябвало да са достатъчно. Този формат често се използва.

2. Изследователски тест с 4 релевантни въпроса – ИТ с 4 РВ:

13,25,42,46,43,47,44,48,45,26.

При повторното пускане на теста и при двата варианта става завъртане на РВ. КВ остават по-места. При 4 РВ на мястото на 39 ЖРВ се използва 42 РВ.

Така 42 РВ отива на последното място за РВ, а другите – 43,44,45, се избутват напред с едно място

13,25,43,46,44,47,45,48,42,26.

Представяне от Мате3:

%d0%bc3

При ИТ, който е действително много „свободолюбив“ тест, защото ни дава широки изследователски възможности, са утвърдени два основни прогресивни изследователски принципа:

а)възможност за разцепване на една тема на множество компоненти. Разцепването на НД на множество поддействия или различни роли в рамките на едно НД;

б)възможност за задаване на повече от една тема или НД (включване на различни негативни действия)

Интересното в случая е, че с прехода от ИТ с 3 РВ към ИТ с 4 РВ се жертва дори и жертвено релевантния въпрос – 39 ЖРВ -, за да се увеличат темите или броят на компонентите на темата (разцепването на НД или появата на ново НД).

По друг начин казано, ИТ може да включва съдържателно различни НД (или НП), но може и да включва едно НД (или НП), разделено на негови поддействия или поведения. Това НД се „разцепва“ на негови съставки. На практика ИТ на Бакстър се използва и при двете предназначения, както за анализ на едно негативно действие, така и на множество различни НД или НП. Върши и в двата случая чудесна работа!

Да обобщим тенденциите за надграждане на бакстеровия метод, които ние забелязахме при въвеждането на различни методики, тестове.

ЛТ се създава да потвърди или отхвърли хипотезата, дали едно изследваното лице е извършило конкретно НД. Семантичният състав на РВ, който проверява тази хипотеза и при двата РВ – R33 R35 е идентичен, единствено се премахват отделни думи, които не променят смисълът му, а просто правят въпроса по кратък, скъсяват времето за задаване на същото съдържание.

При групово НД се налага да се идентифициран извършителите на поддействията. Създава се за тази цел Скай теста. Така много по-точно се определят извършителите на конкретните роли в НД и то само с един тест. До тук задачите на анализа, изследването на конкретното негативно действие на извършителя му не спира. Защо? Защото много често едно НД е свързано с друго, различно НД на извършителя, което е съставно на неговото поведение в миналото. Например, зависимостта от наркотици не е свързано с извършването на конкретна кражба, но в много случаи тя се явява предпоставка за извършването на кражби или измами. Комплексната оценка на поведението на определено изследвано лице или проявите му в различни конкретни НД се явява задължителна процедура при полиграфското изследване. Това налага конструирането на ИТ, той включва проверката на множество хипотези за извършването на различни като съдържание и брой НД.

Анализът на различни страни от поведението на личността е същността на многотематичния тест, а именно на ИТ. Това не означава разбира се, че с него не могат да бъдат проверявани и хипотези, свързани с отделни роли на изследвания по отношение на конкретно НД, било то единично или групово.

Отделните модификации на ИТ, Скай и ИТ издават надграждащи тенденции, включващи нови компоненти:

повече поддействия и роли

ЛТ със своя R37 се стреми към включване на друга роля присъща на конкретното НД, но негова съставяща. Подобна е ролята и на R34 в Скай теста.

ЛТ и Скай теста не могат да прескочат обаче границите на еднотематичността (едно НД!), това успява да направи само ИТ.

различни и повече от едно НД (многотемност)

ИТ разгръща възможностите на изследователя да анализира различни страни от поведението на изследваното лице, различни негативни действия.

включване на компоненти от другите тестове, стремеж към самодостатъчност

ИТ, от друга страна, обаче „краде“ от функциите на Скай теста, а именно включва както анализа на различни НД, така и на различни поддействия в рамките на едно НД или НП. Идентифицирането на отделни роли при групово НД е типична еднотематична задача на Скай теста. ИТ поглъщайки неговото съдържание, той всъщност включва и компоненти на ЛТ, защото от своя страна Скай теста е погълнал чистата еднотематичност и едноролевост на въпросите R33 R35, съставящи ЛТ.

Трябва да се отбележи съществената разлика на ИТ спрямо ЛТ и Скай теста. Първия може да погълне изцяло ЛТ и Скай теста, докато последните, тъй като не могат да преминат границата на еднотематичността по никакъв начин не могат да взаимстват компоненти от ИТ. Те преминават единствено границите на едноролевостта, и неделимостта на темата (НД). Най-успешен тук е Скай теста, той поглъща компоненти от ЛТ.

Отчасти ЛТ с 3 РВ, успява да погълне компонента многоролевост (поддействия) от Скай теста или ИТ.

Единствено ЛТ с 2 РВ е с абсолютна неделим на подсъставни компоненти тест, той не поглъща и никакви чужди компоненти от другите тестове на Бакстър.

Има и един друг важен момент, който се налага като заключение. Стремежът на Бакстеровия метод да се създаде един самодостатъчен (универсален) тест, който да синтезира, обединява, всички компоненти на предишни методики, който да е в основата на всяко полиграфско изследване.

Както ще видим по-нататък МИТ взаимства, от своя страна, множество компоненти от всички методики на Бакстър. Например, неделимия еднотематичен въпрос на ЛТ с два РВ, принципа на разлагане на темата, многоролевостта, типичен за скай теста, многотематичността на ИТ (различни НД!), времевия интервал на контролните въпроси при Бакстър, правилата на Бакстър за оценка, категориалните контролни въпроси от Шурани, различна подредба на зоните в инструменталния тест, многостимулни въпроси, мълчалив отговор в инструменталния тест, етапни релевантни въпроси и прочее.

1JAMES ALLAN MATTE, FORENSIC PSYCHOPHYSIOLOGY USING THE POLYGRAPH, Стр. 351.

2 JAMES ALLAN MATTE, пак там, стр. 494.

3 JAMES ALLAN MATTE, пак там, стр. 362.

Автор:

полиграфски изследовател

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.