КРИТИКА НА БСП ПРОПАГАНДАТА ЗА СЪЩНОСТТА НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА С ПОЛИГРАФ

ОТ ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ, ПОЛИГРАФИСТ С НАД 3800 ИЗСЛЕДВАНИЯ С ПОЛИГРАФ. КРИТИКАТА ПРЕДСТАВЛЯВА МОИ БЕЛЕЖКИ, ВМЪКНАТИ МЕЖДУ ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ДАВА ИНТЕРВЮИРАНАТА НА ЯВОР ДАЧКОВ

ИНТЕРВЮТО Е ВЗЕТО ОТ САЙТА ГЛАСОВЕ НА ЯВОР ДАЧКОВ, КОЙТО ИНТЕРВЮИРА ПРОФ. ЕЛКА ТОДОРОВА

*Проф. Елка Тодорова: „Детекторът на лъжата“ не е надежден

Да започнем с заглавието. Имам две критични забележки. Първо, „Детекторът на лъжата“ е понятие, което е измислено от журналист. Изследването с полиграф е автентичното наименование на въпросното изследване. Това е психофизиологично изследване, посредством което изследващият полиграфист разкрива не дали изследваният изобщо „лъже“, а дали е извършил негативно действие, за което той отрича, че е извършил; посредством цифров анализ и оценка на базата на стандарт и норматив на реакции на вербални стимули (въпроси) на физиологични системи, които се контролират и управляват от вегетативната нервна система. Следователно нас, полиграфските изследователи ни интересува дали изследваното лице (ИЛ) е извършило някаква конкретна нередност (действие, информация), което е ощетило (или щяло да ощети) друг човек или група хора, обществото; нарушило някаква социална норма, нравственост или закон, което се санкционира в някаква форма от обществото. В психологията съществуват стандартизационни процедури за установяване обективността на различни психологически методики (тестове), включително и за психофизиологичните методики, принадлежащи към категорията зонова сравнителна техника на цифровия подход. Надеждността е една от тези процедури, но по съществена и значима е процедурата по установяване на „валидността“ на тестовете. Има проведени доста стандартизационни процедури по установяване на валидността на полиграфските методики и по специално на зоновата сравнителните техники, които показват изключителна висока валидност при диагностика за извършване или не извършване на негативно действие. За съжаление такава висока валидност при непсихофизиолигичните методики, изключвайки метода на предизвиканите потенциали (той е свързан с мисловните процеси, т.е. ЦНС или познавателната, мисловната психика) сред личностните и проективните психологически методики няма. За диагностика на това дали човек е извършил негативно действие, или не (диагностика на „истина“ или „лъжа“) знам, че се използват някои проективни методики, например, лично аз съм използвал ТАТ (Тематичен аперцептивен тест), цветовия проективен тест на Люшер или по-специални многофакторни личностни методики, като например, MMPI (някои допълнителни скали). Като цяло обаче валидността на полиграфските методики в тази област на диагностика, извършване или не на негативно действие, е много по-висока, особено на методиките със зоново сравнение (зонова сравнителна техника). Разбира се полиграфистът е разследващ психолог, в самото полиграфско изследване, което е психофизиологично (а това означава и психологично) се включва методът на беседата (експлоарацията) и може да се използват и други психологически методики, водещата е обаче полиграфската винаги.

„Полиграфът се определя още като „кодирано предположение, маскирано като наука”. Според мен обаче е сгрешена цялата схема на мислене в този случай. От една страна се предполага, че хората се притесняват, когато лъжат, от друга – че е почтено да ги излъжеш, за да откриеш дали лъжат. Къде тук е научната мисъл?

Естествено, че човек се притеснява когато лъже, а лъже, когато е извършил нещо, което не се приема като норма от другите и то при цялата условност на вида на групата, защото и тя се вгражда в друга по обширна група. Противоречие, разбира се, има, но то е привидно. Тук интервюираната има пред вид така наречената „предизвикана лъжа“, която е заложена в определена категория въпроси и то две такива категории.Полиграфистът обаче не лъже, той задава въпроси за това, дали изследваният е извършил негативни действия както преди актуалното събитие, така и други действия с различно качество (качествено различни въпроси), спрямо актуалното действие.
Целта е да се направи сравнителен анализ, стандартна цифрова оценка на вертикалните и хоризонталните изменения на следите на записваните физиологични системи, настъпващи в определени интервали след задаването на стимула (въпросите за негативни действия).
Принципът на сравнение на различни по качество стимули е гаранция за обективността на оценката и резултатите от изследването. Полиграфистът трябва да крие и опазва тайната за същността на критериите за оценката, за да се предпази от тяхното разпространение от недоброжелатели, които обучават хората как да излъжат полиграфа.
Това не означава обаче, че методът не е научен и когато човек познава добре теорията и практиката се убеждава в това. Не бива човек, който не е запознат, със същността на методиката и поради това не вижда „научната и мисъл“ да я обявява априори, че такава не и е присъща!
В теста се формулират въпроси за извършени конкретни действия и се пита изследваното лице, дали е извършил това конкретно действие или съвкупност от конкретни действия в определено време, на определено място, по определен начин. Задават се два вида въпроси за различни действия, които не съвпадат по време или качество, за да се изпълни принципът еднотематична реципрочността на периодите за сравнение.
Вярно, предпоставят се тези действия, които е извършил конкретен човек във въпросите на всеки един изследван, имащ отношение към събитието. Това обаче не е обвинение, нито внушение или манипулация, а просто въпрос. Когато човек не е извършил конкретното действие, чийто извършител търсим, неговите реакции, тяхната нормативна (стандартна) стойност не попада в норматива на този който го е извършил.
Има изграден от стандартизационните процедури разграничителен норматив, за хора които са извършили негативното действие, за което се пита и на тези които не са го извършили. За това говорим и за научен подход, поради високата валидност (достоверност) на съвременния полиграфски метод. Този стандарт почива на анализа на резултатите на милиони изследвания, при които имаме норматива на (1) групата със стандартно-цифров норматив с категорично потвърдени самопризнания и норматива на другата (2) група, доказано неизвършили негативното действие. На базата на стандарта може да се определи с висока степен на достоверност, дали човек е извършил конкретно негативно действие или не!

Изобщо не става дума за непогрешимост на инструмента. В дъното всъщност стои представата, че няма почтеност.“ Това казва психологът проф. Елка Тодорова пред ГЛАСОВЕ. И още: „За интелигентните хора е ясно, че не е възможно с един инструмент да се разкрие честността и истинността.

Твърди се от интервюираната, че изобщо „не става дума за непогрешимост на инструмента“. Че кой твърди – „инструментът“ е непогрешим? Винаги се говори за процент на достоверност (валидност). Освен това при полиграфското изследване „апаратът“ е само помощно средство. Имаме обект и субект на изследването, методика, среда. При всеки един научен метод има допустим процент на отклонения. Така че подобни твърдения са несериозни.
Твърдението, че е възможно „С един инструмент да се разкрие честността и истинността“ на определен човек, аз не съм чувал от устата на нито един полиграфист. Разкриването честността на човек, разбирайте тотално, не е по силите и на бог, ако изобщо има такъв, камо ли на отделен полиграфист.
Абсолютизиранията на възможностите на метода е толкова лишено от смисъл твърдение, колкото и неговото абсолютно отричане. Дали определен човек е извършил конкретна негативна (или тайна) постъпка или не я е извършил може обаче да се разбере от метода с голяма степен на достоверност. Това е обаче нещо съвсем различно от абстракцията „честността“. Разбира се, трябва да се спазват стриктно процедурите на полиграфското изследване и те да бъдат изпълнени на необходимото технологично, компетентно и нравствено ниво.

Най-малкото, защото за всяка постъпка границите на честност могат да бъдат различни, а критериите за истинност – променливи.

Аристотел е формулирал принципът на изключеното трето. Аз давам следният пример, не може човек, в едно и също време, при затворена врата да се намира едновременно както в помещението от едната страна на вратата, така и в помещението от другата страна на вратата! За това става дума, за конкретно реално място, конкретно разграничение, за това къде се намираме в определено време.
Същото важи за негативното действие. И тук критериите за истинност са едни. Или сме в стаят или не сме, лично аз не вярвам на телепортацията, или вчера сте били в стаята по времето, когато е изнесена касата или не сте били там, или сте извадили плика с парите от касата или не сте.
Извинете, но с Аристотел по въпроса за тази аксиома няма да споря.

Неслучайно и полиграфът толкова често греши – съветският шпионин в САЩ, около когото се вдигна толкова много шум през 1994 г., Олдрич Еймис, два пъти е минал успешно през полиграф. Продължава обаче да се прилага, защото има заинтересовани институции, които го прилагат.“

Относно случая Еймс, лично аз, ако не съм запознат с определено изследване и резултатите му не давам никакво мнение. Въпреки, че до момента имам на около 3800 изследвания, голямото болшинство лично проведени и съм обучил 7 полиграфиста.
Не съветвам и други хора, още повече, такива които не са заети с полиграфски изследвания и нямат действително изчерпателна информация по конкретен полиграфски случай да изказват категорично мнение, камо ли пък да изказват общаващи и генерализиращи твърдения .

– Какво представлява полиграфското изследване?

– Това е просто изследване. Още по време на моите студентски години названието на полиграфа в директен превод от английски беше „фалшива тръба”. Има още едно название на английски CQT (Си Кю Ти) – Control Question Test, т.е. тест, основан на контролни въпроси, което цели да внуши неговата уж научна обоснованост. Схемата на изследването е лесна за разбиране. Предполага се, че ако лъжеш, ти ще проявиш поне 4 вида физиологични реакции, дължащи се на смущението, че не казваш истината – учестяване на сърдечната дейност и промяна в дишането, вероятно изпотяване на кожата и повишаване на кръвното налягане. Презумпцията е, че ако тези реакции са различни и се увеличават в сравнение с валидната за конкретния човек норма, той лъже.

Грешната предпоставка, води до лъжливо заключение. Твърди се, че Control Question Test е основан на контролни въпроси. Не е вярно. В този тест има три вида въпроси:

Без да влизам в подробности се вижда, че този тест съдържа контролни, релевантни и неутрални въпроси, следователно това е зонов тест и контролните (сравнителните) въпроси са само елемент от въпросника и от методиката. „Научната обоснованост“ се вижда от стандарта на зоново сравнителната техника, той е приет в документите на американската полиграфска асоциация на базата на строги критерии и многобройни полиграфски изследвания на съответните зонови тестове. т.е. преминали са (най-вероятно, казвам това, защото не съм работил с този тест) процеса на валидизация. Ако има някакви изключения за този тест нека каже специалистката какви са. Аз лично не говоря без конкретна информация. „Презумпцията е, че ако тези реакции са различни и се увеличават в сравнение с валидната за конкретния човек норма, той лъже“.
Да, ако реакциите на изследвания попадат в норматива „лъжа“, то се приема, че той е извършил действието, което се оценява! Оценяват се задължително три следи на физиологичните системи – дишане, изпотяване и артериално налягане на базата на сравнение на зоните на реакции на качествено различни въпроси (точно определени като вид в методиката!) в рамките на около 30 секунди (времето за реакция е от 17-до 34 секунди).

– Следователно, преди да се пристъпи към полиграфско изследване на даден човек, би трябвало да бъде установена нормата на тези реакции конкретно за него?

– Да, първо трябва да се установи тази норма, защото тя е различна за всеки човек. След това тя трябва да се сравни с реакциите на човека по време на изследването. Много е забавно… Презумпцията на теста е, че с него трябва да се потвърди истината.

Не се установява никаква „норма“ на отделен човек. Правилата за оценка са едни и същи за всички хора, измерванията са по хоризонталата и вертикалата на изменението на следата на всеки канал (следата на определена изследвана физиологична система), метричната система е една и съща. Нима интервюираната не може да измери лицето на един триъгълник, независимо от формата му. Формулата е една и съща за всички триъгълници:

Графика 1

Ще Ви покажа следата на дишането, която не представлява нищо друго освен, така да се каже низ (верига) от триъгълници, тези триъгълници наричаме дихателни цикли:

Графика 2

много лесно дихателния обем (един вид лицата на триъгълниците) може да се пресметне по горната формула за 20 секунди реакция от началото на задаване на въпроса при единия въпрос, зеления, и при червения, и обема да се сравни. Така, уважаема госпожо е изграден стандарта и норматива при дишането, при лица които са излъгали, че не са извършили негативното действие и тези които не са излъгали.
Вярно, формите (може би това разбира интервюираната под индивидуална норма) на дишане на различните хора са различни, както са различни и триъгълниците в природата, но формулата за тяхното лице е една, нали?
Ето и дишане при други изследвани лица:

Графика 3

Графика 4

Последната полиграма на дишането, Графика 4, е от Стимулиращ тест (Stim test), при който разпознах, каква цифра е избрало изследваното лице (поръчител на изследване) и то главно по дишането! Числото е 7 и е повторено 2 пъти. Това става точно на базата на изчисление на обема на дишането при цифрите от 1 до 7. вижте 2, 3 и 4 дихателни цикли на седмия въпрос! Основата на трите триъгълника е видимо по-широка от дихателни цикли на следващия въпрос! Вижте и 12-я въпрос, там се възпроизвежда същата ширина на основата на дихателните цикли, следователно това е отново числото 7. Стрес моделът се възпроизвежда в следата на дишането в същото измерение, със същите стойности. Стим теста освен това не се смята за особено валидна методика (тест), защото няма сравняване на зони. Това не е зонов тест.
Ето и формата на другите следи „изпотяване“(зелената следа) и „артериално налягане“ (червената следа):

Графика 5

Апропо, последната полиграма е на, човек, който си направи самопризнание, поради това, че му изчислих, според „норматива“, че попада в скалата на неискрените отговори при 4 червени зони! Тук различията се виждат и без изчисленията в стандартни стойности. След това изследваното лице си призна и дори върна откраднатото!

А всъщност хората са накарани да почувстват несигурност, като отговарят на завоалирани въпроси или с „не”, или с „да” и по този начин те биват „измамени”, за да се регистрира реакцията им.

Никога в теста не се задават необсъдени предварително въпроси.
Преди теста се формулират и редактират въпросите с изследваното лице, с негово участие, изследователят е длъжен да се убеди, че въпросите му са разбираеми и еднозначни за изследвания. Откъде е почерпила горната информация интервюираната ми остава загадка!

Нека не забравяме, че целта на теста е да констатира честност. Но кой може да констатира честност към всички възможни въпроси? Машината или човекът? Знаем, че всички скриваме определена истина. Много често не за да навредим, а за да помогнем. Човекът не е непогрешим. Затова включването на машина – фалшивата тръба, изглежда надеждно, обективно.

Задачата на теста не е да разкодира човек във всички посоки на неговото поведение, а да му даде възможност да превключи вниманието върху най-значимите за него неща, които са се случили в живота му, дотолкова, доколкото са засегнати във въпросите в теста. Вниманието винаги превключва върху най-значимите неща, които са се случили в живота. Така ние откриваме кое негативно действие е най-значимо за конкретното изследваното лице с конкретния въпросник. Не забравяйте че изследване с полиграф се прави при фирмено, организационно, семейно или партньорско разследване с полиграф, при което целта на полиграфиста е да установи кой е извършил конкретно негативно действие, интересуващо поръчителя на изследването.

А всъщност за мен по-интересният е този, който работи с нея. Защото той води събеседването преди самия тест и разговора след теста, от който впрочем се получава повечето информация. Но ако кажем, че психологът, извършващ измерването, е по-важен, ще признаем наличието на някаква степен на субективизъм. По тази причина навсякъде се лансира тезата за „непогрешимата машина”. За да бъдат убедени всички, че заключенията от полиграфското изследване са надеждни, днес се използват все повече компютъризирани графики, сякаш технологичното визуализиране може да скрие базисното изкривено предположение. Знаете ли, че полиграфът се определя още като „кодирано предположение, маскирано като наука”. Според мен обаче е сгрешена цялата схема на мислене в този случай. От една страна се предполага, че хората се притесняват, когато лъжат, от друга – че е почтено да ги излъжеш, за да откриеш дали лъжат. Къде тук е научната мисъл? Изобщо не става дума за непогрешимост на инструмента. В дъното всъщност стои представата,  че няма почтеност. 

При полиграфското изследване както при всяко психологически изследване има и субективен фактор, предимството на този метод е, че по един доста по-достоверен начин може да се разбере кой е извършил някакво конкретно негативно действие, което е нанесло щети на други хора. Невербалната диагностика на „лъжа и истина“ е трудна. Хората могат лесно да усвоят и управляват някои елементи на невербалното си поведение: на мимиката, жестовете, пантомимията и фониката, освен това трудно се различават без специфични технически средства микро стерсори на хората. Критериите за диагностика посредством анализ на НП страдат от недостатъчна валидност, за разлика от полиграфското изследване. Разбира се валидността на методиката се различава от индивидуалната валидност на отделния полиграфист. Има няколко фактора, които редуцират валидността на конкретно полиграфско изследване, повишаващи вероятността от грешка:
-некомпетентен полиграфист;
-неморален полиграфист;
-непригоден за полиграфско изследване изследвано лице;
-недостатъчна информация по случая;
-дефицит от време;
-непригодност на полиграфиста към момента на конкретното изследване.

– Защо полиграфът има толкова привърженици?

– Най-ясно казано, защото има твърде много заинтересовани. Ако психолог отрече възможностите на полиграфа, това означава да остави без хляб свои колеги. През 1993 г. Комисията по национална сигурност към Конгреса на САЩ разглежда въпросите, свързани с полиграфа, и в окончателния доклад ясно се казва, че отхвърлянето му от практиката би ограничило възможностите на администрацията и би съкратило ценни кадри. Затова и когато през 2003 г. в доклад на Съвета за национални изследвания на САЩ (към Американската академия на науките) се заявява, че полиграфът не е научна процедура, че нито теоретично, нито емпирично с него се регистрира валидност и че това, което той демонстрира, може да бъде получено и с други методи, неговото използване не отпада. Все пак не е оправдано, че е възможно хора погрешка да бъдат наречени лъжци или фалшификатори на истината. Една такава грешка струва много повече, отколкото верният резултат, който може да се получи. Затова методът не бива да се смята за надежден и да се използва в съда.

Полиграфския метод е много силен инструмент за достигане на достоверни резултати по отношение на извършители на негативни действия, тяхното идентифициране, особено, когато нямаме други надеждни източници. Научната му същност е неоспорима, разбира се в границите на процента на неговата валидност. Резултатите от полиграфското изследване се използват и в съда, разбира се не като пряко и единствено доказателство, тъй като те са опосредствени (психофизиологичната информация не е директно пресъздавана, възпроизвеждана в по-късен етап, по време на изследването), а като предварителна, насочваща информация, която само по решение на съда и различните страни на съдебния процес може да бъде прието като доказателство. Това са така наречените полиграфски експертизи. Лично аз съм се явявал няколко пъти в съда с такава експертиза.
По-отношение на грешите, допускани с полиграф не бива да се отнасяме безкритично, но да се преувеличават негативите от неговото използване, а да се игнорират неговите ползи е несправедливо и неправилно.
Повечето хора, които се страхуват от прилагането на полиграфа е защото той много по-достоверно и категорично от други психологически методики разкрива конкретни лоши прояви на човека и хората, облагодетелстването им за сметка на другите, властването им над другите, прикривайки егоистичните си и дори престъпни цели и грехове към тях!
Разбира се, има и доста хора, които се страхуват да бъде злоупотребено с личната им информация и накърнено личното им достойнство от страна на неморални полиграфисти или поръчители.
Това не бива да се допуска.

– Да, в съда полиграфското изследване е равностойно на всяка друга експертиза, но няма стойността на доказателство. Къде все пак намира приложение полиграфът по света?

– Преди всичко полиграфът е насочен към „общественото мнение”. Към него прибягват публични личности, загубили доверие и търсещи реабилитация, като известният О. Джей Симпсън. Или професионалистите в сферата на сигурността, където цели отдели се занимават с полиграфски измервания, но обърнете внимание – не толкова за нуждите на криминалистите, колкото за да се прогнозира лоялността на собствените им служители. В САЩ и днес кандидатстващите за работа в ЦРУ, ФБР, Министерството на енергетиката или Министерството на отбраната трябва да се подложат на „детектора на лъжата”. Данните са, че половината от кандидатите не успяват да преминат успешно. Интересен е обаче фактът, че ръководните нива не преминават през полиграфа. Затова и сериозните, демократично мислещи хора си задават въпроса, защо, след като е толкова сигурен този метод, той не се прилага например спрямо всички висши позиции, като депутати например. Щом за службите за сигурност е толкова важен подобен тест, не би ли бил още по-важен за хората, заемащи високи обществени позиции, за ангажираните с публична дейност – за кандидатите за политически постове, за депутатите, за магистратите, за кандидатите за президент. Нима не е важно как отговарят депутати, министри, магистрати на въпроси като „Обещавали ли сте нещо в предизборната кампания, което сте знаели, че не можете да изпълните?”, или „Когато сте гласували за даден закон, влияели ли сте се от това чии интереси обслужва?”, или „Личните ви виждания влияят ли върху решението, което взимате?”, или „Защитавали ли сте решение, което не е от обществен интерес, но обслужва партийни интереси?”. Защото, ако приемем, че полиграфът е толкова надежден, на него първо трябва да бъдат подложени хората, чиито отговорности и решения засягат цялото общество.

Преди всичко полиграфът или полиграфският метод се използва при вътрешно фирмени, организационни, семейни или партньорски разследвания, свързани с конкретно негативно действие и то при условие, че изследваното лице е съгласно да се подложи на теста. Последното ми се струва, че убягва на интервюираната, въпреки нейната заявена „демократичност“. Никой няма право да подлага на експерименталното изследване с полиграф, когото и да е, пък било то и висшите етажи на властта в държавата, политиците или ръководителите на корпорации или фирми без изследваните да дадат съгласието си за това и да подпишат декларация за съгласие.
Да, в някои държавни служби за сигурност или частни фирми се подписва предварителна декларация за съгласие за проверка с полиграф по определени теми. Но подписът е поставен след взимане на вътрешно решение, че ще се съобразиш с това изискване на институцията, ако искаш да работиш там на определен апозиция. Не е вярно че методът не се използва при разследвания в полицията в САЩ. Мен лично ме е обучавал практикуващ полиграфист в полицията на Сан Диего. Казва се Пол Реден. В момента има над 9000 полиграфски случаи. Може да му се обадите и да проверите къде се използва полиграфа в САЩ. Точно той ни е показвал и копирал файловете с такива разследвания. Други изследвания се правят за лоялност и структурни промени.
Не разбирам, това не е ли демократично?! Или интервюираната иска да “наказваме насила висшите съсловия“ да се явяват на „ненаучни тестове“, може би когато те се прилагат към висшето съсловие полиграфския метод се превръща в научен!? Странна логика.
Апропо, така формулирани и зададени предложените като примери въпроси действително ще направят големи поразии, тъй като са толкова общи, че 90 процента от ИЛ ще се провалят на такива въпросници.
Слава богу, че полиграфския метод е научен и има точни критерии и процедури, включително и за формата на различните видове въпроси.

– Прочетох на сайта на частна фирма, извършваща полиграфски изследвания, че „крайната цел на метода е да установи по научен път достатъчно категорично дали едно лице е извършило или не дадено негативно деяние”. Вие обаче не го определяте като научен метод?

– В никакъв случай. Никой сериозен учен не би твърдял, че това е научен метод. Но методът дава определени резултати. Те са продукт на непознаване, невежество, дезинформация. Криминалистите биха казали, че целта оправдава средствата. Не може да се отрече, че ако един умел човек с необходимия тренинг и знания работи с полиграф и успее да създаде ситуация на страх и несигурност у изследвания, ще се регистрират променени физиологични реакции. И ако се вмени на изследвания, че в момента е наблюдаван отвсякъде, че веднага ще се фиксира в компютърната графика, ако каже нещо невярно, може да се постигне някакъв резултат, т.е. определени данни за разлика в реакцията. Но тези данни не са сигурни, надеждни и достоверни.

Малко нескромно, но това е моя формулировка – за негативното поведение. Но, уважаема интервюирана, откъде научихте че „никой сериозен учен“ не би твърдял, че това е научен метод, и как така толкова категорично отхвърлян “научно“ метод дава все пак „определени резултати“!? Аха, да, те са продукт на „невежество“ и дезинформация“!
Полиграфистът не създава ситуация на страх и несигурност, напротив той преценява в предварителна беседа дали ИЛ е пригодно за полиграфско изследване, дали съществува баланс между симпатиковия и парасимпатиковия отдел на вегетативната система и чак тогава се преминава към последващите процедури! Вие да не си мислите, че първо изследваните се сплашват, че ще им излезе всичко на графиката само да са посмели да лъжат!? Щом сте завършили психология трябва да разбирате, все пак какво представлява едно психофизилогично изследване, а не да внушавате на читателите, хората, че експериментът се прави в стаичката за наблюдение, а зад огледалото те гледат 5 ченгета, които всеки момент ще нахълтат да ти зашлевят някой за да се признаеш непременно за виновен!
Основна задача на полиграфиста е да предразположи ИЛ, да му обясни всички процедурни изисквания, същността на полиграфското изследване, да спечели доверието му, да му вдъхне себеувереност, като го убеди в обективността на методиката, автономността и адекватността на психофизиологичните му реакции по отношение на задаваните стимули, както и да го убеди в собствения си професионализъм.
Сигурна ли сте, че не бъркате доброволното полиграфското изследване с призовка и привикване в полицията за разпит?

– Твърди се също така, че съществуват т.нар. контрамерки – човек би могъл да се подготви по някакъв начин и да съумее да излъже полиграфа.

– Логично е, като знаеш какви симптоми се очакват, да се опиташ да ги пребориш чрез забавяне, засилване, отпускане. В интернет има много предложения кои контрамерки дават най-добри резултати. Въпросът е не само индивидуален, но има и правна страна. Например в САЩ е налице движение за преразглеждане на закона за използване на полиграфа при наемане на работа. Обсъждат се и други въпроси, като например какво става, ако на полиграфски тест се яви лице, което се е тренирало в контрамерки и го заяви на комисията. Отиваш и казваш честно, че си подготвен и ще успееш да пребориш полиграфа, следователно резултатите няма да са достоверни. Как да реагират съответните експерти, да те освободят ли от теста?

Никой не може да забрани на ИЛ предварително да се е подготвил за тест и самото изследване. Това обаче не е толкова просто. Защото не е толкова лесно да станеш добър полиграфист, пък и сериозните кандидати за определена позиция едва ли се замислят толкова върху това, особено когато знаят какви са критериите и темите които ще бъдат разисквани и за които ще бъдат проверявани.

– Какви са най-разпространените контрамерки?

– Доста неща се препоръчват, но далеч не всички са ефективни. Основното е да се познава технологията. Измерването се провежда в три етапа – предварителен, същински и следоперативен. Въпросите, които се задават, са „релевантни”, свързани с темата, която вълнува изследващия. Например – престъплението, ако се търси неговият извършител, или способността на човек да не се поддава на корупция, ако лоялността е предмет на изследването. Има и „нерелевантни” въпроси, които са нещо като маскировка – те са допълващи и уточняващи. И накрая има и „контролни” въпроси, заради които самият тест, както казах в началото, се нарича „тест на контролните въпроси”. С тях се проверяват, контролират нормалните реакции на изследвания. Контролните въпроси могат да са директни или т.нар. възможно лъжливи. Последните обикновено се използват за криминални нужди и са формулирани така, че да създават у изследвания несигурност, че е отговорил коректно. Например на въпроса „никога ли не сте посягали на детето си, когато то се държи агресивно”, едва ли може да се отговори „вярно” при „да” или при „не”. Подобни отговори развиват чувство за несигурност, защото хората си мислят, че от тях се иска да бъдат откровени и честни. Всъщност те мерят физиологичната им реакция в зоната на „дребна лъжа”, за да я съпоставят после с „голямата лъжа”. И това точно е контролният момент: вкарват те в състояние на страх и несигурност и измерват реакциите, които после пък се сравняват с реакциите при релевантните въпроси. И ако човек съумее да даде много по-силни емоционални (психо-физиологични) реакции при отговорите на контролните въпроси, той „бие” релевантните въпроси и е победил полиграфа по същество. Друг е въпросът, че се мери и поведението на изследвания, защото във фазата след провеждане на теста има събеседване, в което отново се доизясняват някои въпроси или се предлага нов тест, за доуточнение и т.нар. манипулации, с цел продължаване на „натиска”. Колкото по-дълго продължи тази процедура, толкова по-сигурно е, че изследваният ще се поддаде. При всяко положение условията на провеждане на полиграфското изследване трябва предварително да бъдат изяснени на участващия. Но на въпроса ви: да, ако човек си постави задачата да пребори полиграфа, той може да го направи.

Всеки полиграфист, дори начинаещият като прочете горното ще се хване за главата. Най-вече, че не се отговаря на въпроса какви са контрамерките и какъв е шансът да се излъже полиграфиста(полиграфа). Вместо това госпожата започва да ни обяснява видовете въпроси в полиграфския тест. Лошото е, че и те са объркани и неверни. Няма да и доставя удоволствието обаче да й обяснявам всъщност какво иска да каже.
Та на въпроса за контрамерките. Те трябва да са такива, че да симулират искрени отговори, чрез целенасочена манипулация и на трите следи на психофизиологичните канали: дишането, изпотяването и артериалното налягане. Трябва действително да се познава конкретната методика. До тук с информацията, нали другото го имало в интернет.
Това, което мога да кажа е следното. Полиграфиста (а не полиграфа!) може да се излъже, само от полиграфист!
Когато се обучава полиграфиста, то първо се обучава как да осъществява ефективно контрамерки, после се учи да ги различава по време на инструменталния тест и при оценка на полиграмите, зада може да ги разпознае като самостоятелен полиграфист, когато в ИЛ прилага контрамерки. Това става в упорита работата, координация с апарата и методиките, които се усвояват. Който си мисли, че в интернет ще прочете и ще научи как се бие полиграфа жестоко се лъже!
Трябва да е ясно, че най-лесно се разпознава от полиграфиста опитът за контрамерки, придобити от видеа и статии в интернет. Трябва да си станал професионален полиграфист, за да рискуваш контармерките ти да не бъдат разпознати от друг професионален полиграфист. Сигурен съм, че ако разузнаването праща или вербува някой агент, който ще бъде проверяван с полиграф, то то го прави първо полиграфист!

– А беседата, която се прави преди самия тест с въпросите?

– Нейният смисъл е именно да внуши на изследвания, че няма шанс да не бъде хванат, ако излъже. От тази беседа много зависи резултатът на самия тест. Навремето в САЩ дори са използвали трикове с карти или числа, за да гарантират убеденост, че полиграфът не греши.

Да разнищим и тука кашата, която ни забърква интервюираната. Първо се говори за предтеството интервю. Полиграфското изследване се състои най-общо от три части. Предтестово интервю, формулиране на въпросите и инструменталния тест.
Първо. Тук говорим за предтестовото интервю. То представлява психологическото събеседване, при което полиграфистът се запознава с психологическия профил и особености на ИЛ. Това се прави на базата на биографичния подход. Преди това обаче той се е запознал и с друга информация по конкретния случай. В зависимост от естеството на полиграфското изследване, неговата цел и задачи полиграфистът (полиграфският изследовател) информира ИЛ, а и се информира от него за ситуацията около конкретния случая.
По време на събеседването, а и в последващите части на изследването се постига, посочените по-горе от мен взаимно доверие между ИЛ и полиграфиста, снижаване на вътрешните страхове на ИЛ и се елиминират външни фактори на стрес. Всички тези неща са релевантни за постигане на максимална достоверност на резултатите от изследването.
Второ. Тестовете с карти и числа. Това е така наречения Стимулиращ тест (Stim test). Той не е задължителен, но понякога се прави зада се убеди поръчителя на изследването, че полиграфът е обективен, полиграфското изследване е достоверно. Рядко се прави, когато се демонстрира това на пратеното от поръчителя ИЛ.
Освен за демонстрация на поръчител аз лично не съм правил този тест. Той изиска голямо майсторство от страна на полиграфистът, заедно с т.н. тест Пик на напрежение(Peak of Tension), тъй като това не са зоново сравнителни тестове, т.е. не се сравняват реакцията в две различни по вид зони. Зоново-сравнителните тестове са с висока валидност – над 95 %. Горе, при Графика 4 представих един такъв незонов тест – Стимулиращ тест, който съм пуснал на работодател. Той е за числа. Теста се състои в следното. ИЛ (в случая работодателят) избира едно число от 1 до 7, записва го на листче и го скрива в джоба си. Полиграфистът не знае избора на ИЛ. В инструменталния тест през около 30 секунди се задават въпросите „Числото 1 ли избра?“ и така до числото 7. на всички въпроси ИЛ отговаря задължително с „Не“. Според анализа на реакциите и по трите канала полиграфистът казва какво е числото, което ИЛ е избрал. Във случая това беше числото 7, което ИЛ беше написало на листчето в джоба си.

– Добре, след като полиграфът като метод не е валидизиран, не е достатъчно надежден, не се приема за научен, защо все пак продължава да има толкова широко приложение?

– Първо, защото, както казах вече, има много заинтересовани – професионалисти, институции, които най-често са натоварени самите те да оценяват неговите действия. То е все едно да се възложи на топлоцентралата в София, която работи с въглища, да контролира следите от лошия въздух или на автомобилните компании дали има връзка между газовете, замърсяването на въздуха и конкретна заболеваемост. Второ, защото не е изгодно за „скептиците” да заявяват публично скепсиса си. Това те обрича на атака не само от страна на вярващите, но и от страна на своите, част от които се „издържат” от манипулацията или я използват за запазване на „магията” в науката. Защото с нея много по-лесно се запазват властта, статусът, престижът, в сравнение с необходимостта да се доказват валидност, надеждност и достоверност на заключенията – онова, което наричаме аргументирана научна позиция. За интелигентните хора е ясно, че не е възможно с един инструмент да се разкрие честността и истинността. Най-малкото, защото за всяка постъпка границите на честност могат да бъдат различни, а критериите за истинност – променливи. Неслучайно и полиграфът толкова често греши – съветският шпионин в САЩ, около когото се вдигна толкова много шум през 1994 г., Олдрич Еймис, два пъти е минал успешно през полиграф. Продължава обаче да се прилага, защото има заинтересовани институции, които го прилагат. Третата причина за използването на полиграфа опира до факта, че обикновено нагоре по йерархията на властта на институциите, които го използват, не достига достатъчно информация за точните възможности на метода, особено след като са въведени компютърни графики. В този контекст се сещам, че полиграфската служба на Военновъздушните сили на САЩ са си направили монета, на която мотото е In God We Trust… All Others We Polygraph, (На Бог вярваме… всички останали подлагаме на полиграфа). 

Явор Дачков задава много точен въпрос. Предпочитам кратко и аз да му отговоря. Широкото приложение на полиграфът се дължи на това, че полиграфските методики (тестове), и по специално зоново-сравнителните такива са с висок процент на валидност – над 95%. Нали не мислите, госпожо, примерно, че хилядите полиграфисти, членове на Американската Полиграфска Асоциация, и не само те, са идиоти, които са направили хиляди изследвания с полиграф, без да са знаели какво точно правят и като някакви шарлатани или гадателки са давали оценки, разпореждали със съдбите на милиони ИЛ; и се е намирало винаги някой да им плаща години наред за това безумие, само защото Елка Тодорова, завършила психология и публична администрация и Доктор по социология и професор в УНСС и НБУ, смята така?

– Напоследък у нас обаче на държавно ниво сякаш започва твърде много да се залага на полиграфа като на надежден метод за удостоверяване на истината – вътрешният министър Цветанов иска през 6 месеца да бъдат проверявани служителите на МВР и ДАНС, шефът на НАП заявява, че е готов да мине през полиграфа, за да докаже, че не е бил подложен на натиск заради проверката на доходите на Цветанов… В събота в интервю пред Нова телевизия Неделчо Стойчев, обявен като „шеф на полиграфа” в Института по психология на МВР, си позволи въз основа на резултати от полиграфско изследване да твърди, че данните от СРС са изнесени от един агент на ДАНС. Полиграфът бил показал, че агентът е нарушил клетвата да спазва законите и Конституцията и да работи само за държавата. А също и че агентът е взел пари. Какъв е вашият коментар за тази тенденция да се вярва на полиграфа, която се лансира от управляващите?

– Аз мисля, че казаното по-горе напълно се отнася и до цитираните от вас случаи. Директорът на Института по психология към МВР не би могъл да не защити използването на този психологически метод, но той спомена, че има и други методи, както и че не би го лансирал като доказателство в съда. Шефът на НАП демонстрира такова желание вероятно поради причината, че не е разбрал, че целта на полиграфа не е потвърждаване на истината, а уличаване в лъжа, а това е нещо съвсем различно. Колкото до идеята на министър Цветанов всеки шест месеца да се проверят служителите на ДАНС и МВР, коректно би било проверката да започне от ръководството на министерството.

Тук се засяга въпросът за компетентността на полиграфският изследовател, неговият морал, спазването на полиграфските процедури и прилагането на най-високите стандарти и постижения на полиграфската методология.
Мога да кажа само едно в тази връзка, вярвайте на полиграфистите в България и техния професионализъм, но винаги се съмнявайте и проверявайте твърденията на Неделчо Стойчев!

*Елка Тодорова е завършила психология и публична администрация. Доктор по социология и професор в УНСС и НБУ.