Публикувано в полиграф

Конкретно структурно обозначение на релевантните и контролните въпроси в МИТ (модифициран изследователски тест)

Въпроси
Релевантни въпроси.
Цветът на релевантните въпроси е червен, а този на жертвено релевантния е жълто-червен. Както бе посочено по-горе РВ имат два вида обозначение. Конкретно структурното обозначение, при което разкриваме качествените различия на използваните в МИТ РВ. Така разбираме кои РВ са етапни, поддействени или обикновени. Не е задължително вписването им обаче във въпросника и появата им в обозначенията на полиграмите. Но при подредбата в теста, анализа и оценката на полиграмите трябва да разпознаваме и се ръководим от съдържателната им характеристика. За облекчение и опростяване на подредбата и оценките в теста се използва общо структурно обозначение, при което е важно единствено разграничаването на РВ от КВ, независимо от техни вид, номерацията на РВ. Така се облекчава ротацията им около КВ.

А.Функционално-времеви РВ(етапни РВ).
При еднотематичния МИТ се формулират следните етапни РВ:
– минимум 3 (три) релевантни въпроса за трите етапа на НД: планиране, извършване, реализацияrp, ri, rr;
Могат да бъдат едностимулни или многостимулни.
– минимум 1 обобщаваш (обхващаш) стимули и от трите етапа на НД – rpir (rp ri rr етапни релевантни въпроси). Типичен многостимулен въпрос.

Б. Обикновени РВ. (едно НД)
– минимум 1 общ въпрос за НД като цяло – ro (обикновен РВ).
По своят същност това е едностимулен РВ. Като R33, R35 (Бакстър ЛТ и скай).

В. Съпричастност РВ. (роли за едно НД)
– минимум 1 въпрос за степен на съпричастност – rs (релевантен въпрос за съпричастност, степен на съучастие).
Може да бъде едностимулен или многостимулен. Типичен ролеви въпрос. Подобен е на R32 (Бакстър скай тест).

Г. Поддействени РВ. (съдържащи поддействия на едно НД)
– минимум 1 РВ за поддействие – rpd.
Този въпрос може да бъде едностимулен или многостимулен и е РВ за поддействия. Като цяло поддействените въпроси съвпадат с етапните, но те могат да бъдат няколко за отделен (един) етап, така че етапните РВ са по-общи от поддействените РВ.

Д. Жертвено релевантен въпрос
– съдържа един жертвено релевантен въпрос sr.
Общо се получават минимум 7 (седем) релевантни въпроса, заедно с жертвено релевантния въпрос (ЖРВ), които трябва да се създадат (формулират) при еднотематичния МИТ. В структурата на МИТ се включват както компоненти РВ от ИТ на Бакстър, така и компоненти от ЛТ и скай теста на Бакстър. До тук няма нищо което се забранява от структурата на ИТ на Бакстър освен броя на въпросите.

Контролни въпроси.
По принцип кв трябва да са с 1 брой повече, за да се затвори веригата на релевантните въпроси. Когато имаме 7 рв (без ЖРВ) трябва да се включат в теста 8 cqc1..c8.
Това всъщност представлява общоструктурното обозначение на КВ. Необходимо е да се посочи предварително, за да се определи броя на КВ в теста. Това обозначение служи за правилната подредба при ротацията на РВ и опростява разграничаването на двете зони, зелена от червена и обратно.
Използват се основно 3 вида контролни въпроси. Трябва да отбележим обаче, че всички КВ с изключение на С9 могат да бъдат едно и многостимулни, което в теста се разбира от само себе си и не е необходимо многостимулните КВ да се обозначава като отделен вид.

А. интервален кв с времеви интервал, отделящ ги от времето на релевантните въпроси – ci;
Б. категориален кв с категориално отличаващи се от рв – ck;
В. подозиращ кв – за подозрение. В моята практика този въпрос е номериран като С9cp. Ето и тяхното конкретноструктурно обозначение.
Новият компонент който се включва в МИТ, в отличие от ИТ на Бакстър е Категориалната променлива (компонентата е привнесена от методиките на Тувия Шурани), подозиращия КВ (като компонента на скай теста на Бакстър), многостимулните КВ, завишения брой КВ, затварянето на последния РВ с КВ, включването на ЖРВ, за разлика от ИТ на Бакстър с 4 РВ.

Симптоматични въпроси
Използва се 1 симптоматичен въпрос s25.
Изпуска се симптоматичния въпрос S26

Неутрални въпроси
Използват се 2 неутрални въпроси – n13 n14.
И така получаваме следната обща конкретноструктурна подредба на МИТ:

n1 n2 s sr ci rp ck ri cI rr ci rs cp ro cK rpd ci rpir ci.

Публикувано в полиграф

Подредба на въпросите в МИТ при инструменталния тест

Независимо дали използваме еднотематичен или многотематичен МИТ подредбата на въпросите при първата и следващите пускания на теста (полиграми) е следната:
Подреждане при първата полиграма на МИТ:

n1 n2 s sr c1 r1 c2 r2 c3 r3 c4 r4 c9_1 r5 c5 r6 c6 r7 c7 r8 c8 r9 c10 (C9_2).

При тази подредба се спазва също правилото R4 да е RS или някой от етапните РВ, а R5 да е RO, тъй като са отстрани до подозрителния КВ – С9. Ако имаме две С9 за две различни НД обозначението е – c9_1, c9_2 и прочее.

Подреждане при втората полиграма на МИТ (двузоново редуване):

n1 n2 s sr c1 c2 r8 r9 c3 c4 r1 r2 c9_1 c5 r3 r4 c6 c7 r5 r6 c8 c10 (C9_2)r7.

Тук използваме отново повторението на зоните в реда две зелени, следвани от две червени. От началото на тази полиграма до края се въвежда и компонента „мълчалив отговор“ на въпросите. Спазва се отново правилото от първата полиграма за РВ около подозрителния КВ.

Подреждане при третата полиграма на МИТ (еднозоново редуване):

n1 n2 s sr c1 r6 c2 r7 c3(C9_2) r8 c4 r9 c9_1 r1 c5 r2 c6 r3 c7 r4 c8 r5 c10.

Връщаме се към еднозоновото редуване и ротацията на РВ около КВ. Спазва се и правилото за типовете РВ около подозрителния КВДвузоновото редуване може да започне при третата полиграма или при втората, но до половината и, след което да се възстанови еднозоновото редуване

Публикувано в полиграф

Допълнителни правила на оценка при МИТ (модифициран изследователски тест)

§1. Когато дължината на въпроса в един спот в червена зона е по голяма от дължината на въпроса в зелената зона, примерно 100 % или повече, реакцията, която се създава в нереципрочното (излишното, в повече) време в червена зона не се зачита (изважда се) и не се изчислява в нереципрочния сегмент при сравнителната оценка в спота, ако същата нереципрочност се наблюдава в зелената зона, не се зачита реакцията в нереципрочния сегмент в зелената зона, независимо от вида на оценяваната следа.

1л2§

Налага се от промени в МИТ, свързани с въведената многостимулност, при което  времетраенето на задаваните многостимулни РВ и КВ се увеличава.
Тези нереципрочности във времето за реакция при задаване на въпроса могат да се избегнат като в спотовете на теста се формулират само многостимулни или само едностимулни въпроси. Противен случай е наложително прилагането на тези допълнителни правила за оценки.
Пояснение: Главно това се получава при дишането, но ако се прояви при другите следи то този сегмент също трябва да се изключи („изреже, изтрие“) от общата оценка.

§2. времето за реакция след отговора на многостимулен въпрос трябва да е по-голямо, отколкото времето за отреагиране по време на задаване на въпроса.
Важи както за КВ, така и за РВ.

1.1§

§3. Когато в теста имаме редуване на две зелени с две червени зони последователно, оценяването не се извършва в тези спотове по правилото „или…или“ на Баксър, а оценката на спота е в посоката, където се намира зелената зона.

Налага се от промяната на подредбата при задаването на въпросите в теста. Временно се изключва правилото „или …или“ на Бакстър, в случаите, когато спота, поради променената подредба, съдържа само един контролен въпрос и една зелена зона.

§4. при дълбоко поемане на въздух следват понижени, псевдо потиснати дихателни цикли. Логично е да се оценява с оценка не по-голяма от +/–1, освен ако няма силни отклонения в дихателните цикли в зоната на спота.

2§

Промяна във височината на дихателните цикли, след дълбоко поемане на въздух.
§5. Когато имаме 1 дихателен цикъл по малко в една от зоните във времето на реакция се приписват стойности от ±2.

5
Честота на дишането като стрес модел на дишането.
Понякога (графика) се получава съчетание на два стрес модела при дишането:
1) ниска честота и 2) височина на дихателните цикли.
Прилагането на правилото „или…или“ на Бакстер се осъществява в следните две форми:
1) в червена зона поне около 1 дихателен цикъл по-малко.
2) в зелена зона приблизително 4 по високи дихателни цикъла.
Пояснение: ниската честота се съчетава с по високи дихателни цикли в част от спотовете, в други височината е една и съща при различна честота на дихателните цикли (последния спот в горната графика№). При първия спот имаме и повдигане на линията на дишането над базовата линия. Според графиката във всеки спот имаме оценка -2, във втория и третия поради „липсата“ на един дихателен цикъл в червена зона (един дихателен цикъл по малко), в първи спот също – в червена зона има един дихателен цикъл по малко, освен това дихателите цикли са потиснати и и долните им пикове излизат над базовата линия.
С просто око ниската честота се вижда в „заоблеността“ на следата на дишането в зоните около горните и/или долните пикове на дихателните цикли, за разлика от острите пикове на дихателните цикли в зоната на успокоение.

Публикувано в полиграф

Модерно ли е да се използва полиграфа, или това вече е необходимост?

След 1989г. в България настъпи рязка промяна на собствеността.  Много хора – предприемачи използваха своите възможности и се захванаха с частен бизнес. Бяха създадени стотици производствени цехове и предприятия, търговски дружества и фирми, частни хотели, бензиностанции, магазини и какво ли още не.    От страна на предприемачите бяха изтеглени значителни кредити от банките. Парите бяха вложени в строителство, в производство, в търговия, в доставки, в транспорт, както и в селско-стопански инициативи. Наети бяха десетки хора, които да се трудят в частния сектор. Бизнесмените се подсигуриха, като се оградиха със свои близки хора – съпрузи, деца, роднини, познати колеги и такива, които са препоръчани от близки хора. Направен беше опит за по-щателен подбор на работещите в бизнеса. Там където този подбор не беше успешен започна сериозно текучество. Получи се така, че тези, които бяха наемани на работа бързо се разочароваха, поради неизпълнени ангажименти и обещания, или пък не успяваха да се вградят в стила и изискванията на собственика. Избуяха явления като завист, омраза, несъгласие, конфронтация и открит отпор към политиката и решенията на бизнесмените. Започнаха кражби, изнасяне на конфиденциална информация към конкурентите, измами, нелоялно отношение към собствениците, а понякога открита конфронтация и саботажни действия, насочени към средствата за производство или към въпросите на сигурността.  Заваляха жалби от страна на бизнесмените и зов за помощ към Полицията при драстични кражби, изнасяне на продукция, финансови нарушения, разбиване на офиси, магазини, автомобили и много други случаи. Полицията реагираше навреме и се опита да решава тези проблеми, които по своята същност представляваха престъпления, но не винаги срещаха съдействието на самите собственици, отправили жалбите. Понякога жалбите се оказваха деликатни.  Т.е. бяха насочени срещу близки хора. В тази обстановка на търсене на други, по-различни решения, бизнесмените започнаха да се обръщат все по-често към полиграфския метод за изясняване на истината при конкретни случаи. Причините за това бяха много и разнопосочни. От една страна методът осигуряваше конфиденциалност. От друга страна се постигаше превенция спрямо останалите служители и работници. И не на последно място собствениците и бизнесмените си запазваха възможността за лични решения, когато се касаеше за техни близки, роднини, деца и съпрузи. Както е известно, полиграфското изследване в Република България не е доказателство в Съда,  но то стана основание бизнесът и собствениците да искат по-сериозна намеса от полицейските власти на базата на експертните становища на полиграфистите. Всичко това превърна полиграфа от модерно средство за доказване на истината – в необходимост.

Станислав Цветков – полиграфист

Публикувано в полиграф

бюро полиграф – вече 15 години полиграфски изследвания

Специалисти на фирма Арете Бюро Полиграф ООД извършват вече 15 г. контактна детекция в България.
Широкото използване на полиграфския метод в български условия се свързва с доцент Бойко Ганчевски, тогава директор на ИП на МВР, който със съдействието на ръководството на МВР през 1997 г. покани в България американския полиграфския изследвател Пол Реден,   с чието участие беше организиран и първия в България ускорен курс за подготовка на специалисти (почти изцяло в системата на МВР) за работа с компютъризирана полиграфска система на американската фирма Лафайет  по метода на Клиф Бакстър. В този курс участва и сътрудникът на бюрото Людмил Стоянов. Обучението бе по така наречената зоново сравнителна техника на Клиф Бакстър. Веднага след курса в системата на МВР стартираха първите полиграфски изследвания, извършвани от полиграфисти от Института по Психология на МВР  – Детелин Томов, Антони Иванов, Людмил Стоянов, Гинка Ралева, Светослав Занев, а през 1998 г. започнаха и  първите полиграфски изследвания в частния сектор. Появи се първата психологическа агенция, извършваща психофизиологични изследвания – Диаконсулт,  с психолозите Детелин Томов, Гинка Ралева, Иво Петков, Емил Сергиев и Людмил Стоянов; Псиконтракт, с психолозите Иво Петков и Людмил Стоянов, частни полиграфски изследвания извършва и психологът Светослав  Занев, който е първия специалист завършил пълния курс на Клиф Бакстър в неговата школа в САЩ.
В ИП на МВР се създаде  звено от талантливи полиграфски изследователи, което постигна  успехи при използването на полиграфа при подпомагане на ОИД и по-конкретно при  тежки криминални престъпления. Заслуга за тези постижения имаха както ръководството на ИП на МВР – Бойко Ганчевски, Иво Петков, по късно Неделчо Стойчев, Светослав Занев, Росен Йорданов така и водещи специалисти психолози и полиграфски изследователи като Михаил Цанкарски, Камен Банов, Илияна Кирилова, Антони Иванов, Малинка Бочева, Тодор Тодоров и редица други по-млади специалисти.
Истински бум на полиграфските изследвания след 1998 г. настана в частния сектор. Той се изразява, както в броя на фирмите, броя на специалистите, сферите на изследване, но и най-вече в количеството проведени изследвания.
Още преди 2000 г. броят на годишно изследваните лица в частните фирми надмина 100 ч. Например, във фирма Диаконсулт в периода 1998 -2000 г. са изследвани около 250 човека. В Псиконтракт в периода 2002-2006 са изследвани към 400 човека. В Бюро полиграф (Бюрото е винаги е било свързано с фирмите  Арете 2000 ООД , Арете 1996 ООД, а в момента  представлява фирма Арете Бюро Полиграф ООД)  имаме следната динамика на изследванията:

година бр. изследвани лица, изследвани от Людмил Стоянов бр. изследвани лица, общо изследвани от Станислав Цветков бр. изследвани лица, общо изследвани от изследователи на фирмата
2007 г. 80 80
2008 г. 97 97
2009 г. 256 256
2010 г. 315 315
2011 г. 522 522
2012 г. 567 230 797
2013 г. 350 345 695

От Таблицата се вижда, че една частна фирма с числен състав от 2 полиграфисти  може да провежда годишно над 500 полиграфски изследвания.
Увелича се броя на завършилите курсове за полиграфисти, увеличава се съответно и броят на практикуващите полиграфисти. Така например в периода 2012-2013 Арете Бюро Полиграф е връчила сертификати за завършен полиграфски курс на 5 нови полиграфисти, за работа с компютъризиран полиграф по зонова сравнителна техника и използването  на Модифициран Изследователски Тест (МИТ), създаден от специалистите на Арете Бюро Полиграф ООД, по-голямата част от тях вече са практикуващи полиграфисти в частния сектор. Посредством фирма Асес, заедно с Backster School of Lie Detection, се реализира Пълно Базисно Обучение за Работа с Полиграф (PE-189), отговарящо на изискванията на Американската Полиграфска Асоциация (АПА) и прочее.
Внушителният брой на проведените изследвани определят и нарастването на професионалният опит на частните полиграфисти,  допринасят съществено  за нарастване и на потребността от полиграфската услуга сред българските фирми, институции и граждани.
Основните сфери,  в които частните полиграфисти прилагат полиграфското изследване са: вътрешно фирмените и институционални разследвания при инциденти – кражби, изтичане на информация, саботаж. Голям е броят и на изследванията за установяване на степен на  професионална лоялност. Следват – семейните разследвания, съдебни експертизи и изследвания за интимна лоялност.