ИНТЕРВЮ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА Катерина Запрянова Тази рубрика можеше да се казва по хиляди други начини. Можеше да носи поетично име като R…
Една от първите демонстрации на същността на полиграфа като психологична методика представени от списание Тема
ИНТЕРВЮ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА
Катерина Запрянова
Тази рубрика можеше да се казва по хиляди други начини. Можеше да носи поетично име като „Истината и само истината“. Или да жълтее в най- добрата традиция на англосаксонските таблоиди с названието „Разконспириране“. Можеше да се казва по хиляди други начини, но предпочетохме очевидния. Защото най-безхитростният начин, по който отговаряш и на най-сложния въпрос, е с „да“ или „не“. Двете срички, които използваш, когато те прикачат към Машината. Традиционно наричат машината „детектор на лъжата“. Със същия успех обаче и без да се губи частица от смисъла, бихме могли да я наречем „детектор на истината“. Всичко зависи от това какво точно очакваш да чуеш. Нещо като вечната история за наполовина пълната или наполовина празната чаша. За хората, чиято чаша е винаги донякъде пълна, детекторът би отчитал проценти истина вместо проценти лъжа. Но това вече е въпрос на възприятие. Самата истина (тази иначе толкова силна дума) е също въпрос на възприятие. Детекторът, известен още като „полиграф“, не показва абсолютната истина, доколкото въобще има такава. Детекторът показва само дали казаното от теб отговаря на дълбоко стаените мисли. Ако вярваш стопроцентово, че си прероденият Наполеон, най-вероятно детекторът няма да ти противоречи. Но яростно ще ти се опълчи с пощурели цветни графики, ако отричаш чалгата, а тайничко слушаш псевдоориенталски песни с много възклицания и неграмотен текст. Детекторът проверява персоналната, субективната истина. За обективната – такава, каквато я търсят вече хилядолетия учени, философи и религиозни фанатици – за съжаление няма измислен полиграфен тест. Навремето Никсън, печално известен президент на САЩ, бил толкова изнервен от вечните предателства в администрацията си, че поръчал разпити с детектора на лъжата за целия си екип. „Дали тези тестове наистина работят?“ – попитал го един от съветниците му. – „Не знам – отвърнал усмихнато Никсън, – но наистина сплашват хората!“ Целта на тази рубрика от толкова „специфични“ интервюта не е да сплаши участниците в нея. Тъкмо обратното. Целта е да се постигне върховната концентрация, която понякога се изплъзва в други, по- релаксирани интервюта. Да се стигне до самоанализ, който може да изненада даже самия интервюиран. Но най-вече целта е да създадем по- цялостен, пълнокръвен образ на различни публични личности, които поради забързания и еднопластов характер на медиите оставят винаги леко фрагментарна представа у нас. „Светът е пълен с банкери – заяви испанската журналистка и писателка Луция Етчебарриа, – които колекционират макети на кораби и пеят целия репертоар на Каетано Велозо. Проблемът, че това не се знае, не е техен, а наш.“ В този ред на мисли „Детектор на лъжата“ е един опит за бягство от еднопластовата медийна реалност. Знаехте ли например, че култовата наша актриса Екатерина Евро не се мисли за супер привлекателна, обича да домакинства, ревнува лудо мъжете в живота си и се гордее с доброто си шофиране? Една доста по-различна представа от първосигналното внушение на първата корица на родния „Плейбой“. За тези, които очакват диви компромати в „Детектор на лъжата“ – това определено не е вашата рубрика. Ударите под кръста не са приоритет на „ТЕМА“, още повече всеки участник има правото да не отговори на даден въпрос. Много по-важни от конкретните компромати са доброволно подарените откровения, казани точно толкова смело, колкото могат да си го позволят само широко скроените личности. Има още
Модифициране на ИТ на Бакстър
В редица случаи в моята практика се сблъсквах с взимането на трудно решение за съпричастността на изследвано лице към предпоставяното НД. Това затруднение се появяваше главно при следните случаи:
– двама изследвани са с еднакви по сила негативни резултати, при положение, че извършителят е един;
– гранични (неопределени) резултати при изследвано лице, при което не се разполага с време за провеждане на второ изследване;
– активно противодействие на полиграфското изследване (контрамерки) по време на теста от страна на изследвания.
По-долу разглеждаме четири основни фактори, които според мен затрудняват в определени ситуации категоричността на резултатите и заключението от полиграфското изследване и налагат, от друга страна, тяхното развитие и усъвършенстване:
1. ограничените възможности на отделните методики и модифициране на ИТ на Бакстър, превръщането му в МИТ.
Личностния тест, скай теста съдържат в себе си редица ограничения по отношение на а)релевантните въпроси, б)контролните въпроси, в)подредбата по време на инструменталния тест, г) мълчалив отговор, д)правилата за оценка.
а) релевантните въпроси – еднотематичност (ограничение в рамките на едно НД) и МИТ.
Както писах по-горе при анализа на тези методики те, и двете, не могат да преодолеят проблема с „еднотематичността“, т.е. при тях релевантните въпроси предпоставят съдържателно осъществяването само на едно НД.
Наистина при скай теста РВ съдържателно предпоставят осъществяването на отделни роли при едно групово НД, с което обаче не се преодолява самата еднотематичност на РВ, ограничеността му в рамките на едно НД; а се въвеждат РВ, които предпоставят осъществяването на поддействията или различните роли в рамките на едно (еднородно по същество!) групово НД.
Освен това НД (ЛТ, но и при скай теста) не се разделя на различните функционално-времеви етапи (планиране, извършване, реализация (завършване) на НД) чрез формулираните РВ. В тях се обособяват единствено различните роли на извършителите (степен на съпричастност) в едно специфично групово НД или на отделни поддействия, които са извършени в рамките само на конкретното НД.
С други думи, изследваното лице по правило не се пита с РВ, дали изрично е участвал във всеки един от етапите на осъществяване на НД, а именно на етапа на планиране, осъществяване и реализация (завършване). Той се пита обаче, дали е извършил някоя от ролите или подействанията, които са реализирани във въпросното групово НД. Например, дали изследвания е карал колата или взел парите, или отключил касата, или координирал действията на престъпната група в един обир. В този случай става дума, обаче единствено за едно НД, този конкретен обир.
С конструирането на изследователския тест се преодоляват сериозно недостатъците на скай теста и ЛТ. Въпреки, че ИТ на Бакстър има своите стандартни ограничения притежава една съществена черта, отличаваща го от другите предходни методики Бакстър: има универсално приложение, което му позволява да може да бъде променян, усъвършенстван, според нуждите на различни видове изследователски задачи!
Затова и в основите си Модифицирания изследователски тест (МИТ) включва именно ИТ на Бакстър. Модифицирането при РВ се изразява в структурните промени. Новите компоненти, които се въвеждат включват до себе си или съхранява в себе си старите елементи, т.е. получава се надграждане и в крайна сметка повишаване на общата валидност на методиката, а не стъпването на основите на някакъв нов стандарт.
-Преодоляват се проблемите на ЛТ и Скай теста по отношение на „еднотематичността“, т.е. въвеждат се РВ, съдържателно, предпоставящи различни НД.
– Въвеждат РВ, предпоставящи съдържателно функционално-времева етапност на НД, т.н. от мен етапни РВ. В ИТ на Бакстър РВ, изразяващи функционално-времевата етапност на НД изрично не се дефинирани, но няма и забрана за тяхното формулиране.
– ИТ на Бакстър може де се модифицира като включи РВ от Скай теста, макар това изрично да не е детерминирано. По този начин в неговото съдържание се включват и функции на Скай теста, а именно предпоставят се в РВ ролеви поддействия на групово или индивидуално НД.
– ИТ на Бакстър не забранява включването в своето съдържание на релевантните въпроси от ЛТ, а именно R33 и R35. В тази насока той също се модифицира.
б)контролните въпроси и МИТ
Вече беше изтъкнато, че някои изследователи използват и категориални КВ. Бяха характеризирани. Най-важното е, че те премахват времевия интервал, а въвеждат категориална различност на НД от това, предпоставено в РВ. Изключва се възможността за типологизация (припокриване с едно и също съдържание на конкретни РВ и КВ) застъпване на едно и също НД на КВ спрямо това на съответстващия РВ, както и възможността за генерализация.
Включва се и по голям набор от видове НД, което повишава алтернативите на сферите в които изследваният би могъл да е извършил НД или НП. Ние не изключваме използването на КВ с времеви интервал в полиграфското изследване, включваме ги в МИТ, наред с категориалните променливи. Последните са много подходящи например при по-млади изследвани лица, където времевият интервал е твърде „къс“.
Друг компонент, който МИТ включва, вследствие на практическото си развитие е многостимулността в отделния контролен и релевантен въпрос. Както и при РВ с повече стимули, така и при КВ с включването на повече стимули постигаме обхващането на повече поддействия в рамките на един въпрос. Целта е в рамките на единица време, т.е. в границите само на един въпрос, да се предпоставят съдържателно повече негативни поддействия като стимули на изследваното лице. Така освен, че разцепваме НД на поддействия, формулирайки по този начин множество въпроси, разцепваме НД и в рамките на един въпрос. РВ от втория вид „разцепване“ наричаме многостимулни РВ, а КВ – многостимулни КВ.
С многостимулността, многостимулните КВ и РВ като цяло се постига по-добро отключване на реакциите у изследваните лица, достига се по-високо диференциране силата на реакциите между виновните и невинните лица, т.е. превключването на вниманието в една от зоните, червена или зелена при изследваните е много по-изразено и категорично.
Например многостимулният КВ „Спомняш ли си в живота си от 20 до 35 г. да си измамил за нещо държавата, държавна институция, държавен служител – разследващ полицай, следовател, съдия, прокурор, учител, преподавател, давал подкуп?“ предпоставя в съдържанието си множество негативни поддействия, които би могъл да извърши изследваният в миналото си. Представете си, колко сигурен може да бъде изследователят, когато констатира тотално превключване вниманието на конкретния изследван в областта на червена зона! Разбира се, когато задаваме многостимулни КВ, в спота желателно е да попадат многостимулни РВ, за да бъде реципрочни по дължина и съдържателност, сила зоните, които се оценяват. В противен случай, оценката трябва да се редуцират в нужната пропорция.
в)подредбата по време на инструменталния тест и МИТ
Подредба на задаване на въпросите при Бакстър ИТ.
Първа полиграма:
Втора полиграма:
При пускането на полиграмата на някои РВ се случва изследвания да прояви стрес модел на реакциите на различните канали. Например, повишаване на артериалното налягане налягането, кгр, стрес форма на дихателните цикли. Вътрешното ми усещане понякога е разколебано, или смятам, че всъщност реакцията на този въпрос е предизвикано от неразбиране или неправилно формулиране на въпрос, или някакво мърдане. Тогава повтарям, веднага след контролния въпрос същия РВ, за да се убедя в правотата на моето паралелно мислене и оценка, което се гради и върху впечатленията от предварителната беседа и обсъждане на въпросите. Когато реакцията пада при повторението, изследваният явно не е разбрал както трябва въпроса, когато се затвърждава или увеличава, се повишава вниманието ми на този въпрос в следващата полиграма, или дори го задавам в края на настоящата полиграма за трети път.
Повтарям непосредствено релевантния въпрос и когато имам усещането, че проявявания в момента стрес модел е истински. Тогава се уверявам дали това наистина е стрес модел. Когато при повторението реакцията спада, явно изследваният не е разбрал добре въпроса или аз не съм забелязал някакви други външни фактори, повлияли на реакцията. Когато реакцията се затвърждава вниманието ми се повишава към този въпрос и предпоставяното в съдържанието му НД.
Има една закономерност, която съм установил в практиката си. Когато стрес реакцията в червена зона се затвърждава и усилва при повторението на съответния РВ, в посока края на инструменталния тест (или друг РВ), изследваното лице проявява виновна реакция. Обратното, когато стрес реакцията в зелена зона (на един или повече КВ) се затвърждава по посока края на инструменталния тест, изследваното лице проявява невиновна реакция.
С тази промяна в класическата подредба на ИТ на Бакстър се постига двояк резултат, първо, помага ни да разберем в коя зона превключва вниманието на ИЛ, в коя зона са „опасните“ за него въпроси, в червената или зелената и то още по време на протича на инструменталния тест, така да се каже в движение.
Второ, изследователят насочва своевременно вниманието си към анализ на реакциите на конкретен РВ и НД, което се предпоставя съдържателно в него. Възможно е в паузата да се попита изследвания как разбира този въпрос, дали нещо не е ясно или е пропуснал да сподели.
Преглеждат се в паузата между полиграмите и други еднотематични (едно НД) или друготематични (различни НД) РВ, както и КВ, които са в спота, особено тези отдясно на РВ, реакциите в тази зелена зона.
Разбира се не трябва да се насочва грубо вниманието на изследвания към този РВ, а да се изрази убедително добронамереност, че това пояснение се прави в интерес на правилното разбиране съдържанието на въпроса от изследвания. Особено ако лицето е със завишена тревожност или мнителност.
При повторението на въпросите в тестовата подредба на зоните: червена, зелена, червена, зелена и прочее у изследвания, особено когато релевантните въпроси не са много и полиграмата се повтаря повече от два пъти, се формира очакване, кога следва за него опасната зона, независимо дали е превключил вниманието си виновно в червена или зелената зона, тази нагласа и очакване се изразява често в предварителна реакция. Преимуществено предварителните реакции се явява в червена зона.
Тъй като обаче ние не сме сигурни, дали те не са резултат просто от страха, че идва опасна (в смисъл обвиняваща го) зона, или дали той реагира предварително на червена зона поради това че е извършил НД, включено в червената зона, ние трябва да „разбием“ предварителните нагласи (очакването) за реда на зоните, за да повишим автентичността на реакцията, както и навременността й в зоните. Ако е виновен ще получи максималните оценки, без редукция в оценката, заради предварителни реакции, ако е невинен това ще бъде изразено и изчислено по-категорично.
В този смисъл МИТ включва следната подредба във втората или третата полиграма.
Подредба при първа полиграма:
подредба при втора полиграма:
подредба при трета полиграма:
Виждаме, че при използвания от нас МИТ при втората полиграма имаме редуване на две зелени зони с две червени, в трета полиграма се връщаме към редуване на зелена с червена зона, а ротацията на РВ е както в ИТ на Бакстър, около КВ. Вижда се че имаме два неутрални въпроси, а симптоматичен въпрос е само един – S25 и се задава в началото на теста. Освен това спота във първата и третата полиграма е заграден от две зелени зони. Спотовете при втората полиграма са с оценки в една посока, редуват се посока на оценката в ляво, а после в дясно до края на полиграмата. Тази подредба може да се пусне чак в третата полиграма.
г) мълчалив отговор,
При МИТ, след първата полиграма, се изисква от изследваното лице да не отговаря на въпросите в теста на глас, а само на ум. Причината за това е изчистването на следата на дишането от придихания и други дихателни промени при гласовия отговор, който дава изследвания при отговора си на въпросите в теста. Установява се, че когато изследвания отговаря на глас на въпросите се нарушава чистотата не само на следата на дишането, но и тази на кгр и кардио канала. Понякога промяната на дишането по време и след отговора на въпрос е изключително силно и оказва деструктивно въздействие и върху другите следи.
Възниква обаче въпросът, не настъпват ли смущения, когато изследвания се лишава от гласовия отговор въпросите?
Трябва да се признае, че по време на теста, записите на следите, изследващият не се интересува от отговора ИЛ на въпросите, дали той отговаря с „да“ или с „не“. От друга страна, обаче изследваният трябва да разбира съдържанието на предпоставеното във въпроса НД, когато те му се задават. Затова, ако се използва в инструменталният тест „мълчаливия отговор“ на въпросите, изследователят трябва да е изяснил с изследвания много добре в предтестовото интервю тяхното съдържание и да е пуснал първата полиграма с гласов отговор, за да се убеди в това на практика. Едва при втората полиграма може да направи тест с „мълчалив отговор“.
Резултатите от пускането на тест с „мълчалив отговор“ за МИТ по отношение на чистотата на следите е поразителен и помага много за повишаване обективността на оценките.
д)правилата за оценка
При оценката на реакциите на изследваните при използване на МИТ не се налагат промени в правилата на оценки, създадени от Клив Бакстър, те напълно се използват.
Все пак поради описаните до тук промени в структурата на ИТ на Бакстър и превръщането му в МИТ, се налагат някои допълнителни правила. Вижте ги при допълнителните правила.
Конкретно структурно обозначение на релевантните и контролните въпроси в МИТ (модифициран изследователски тест)
Въпроси Релевантни въпроси. Цветът на релевантните въпроси е червен, а този на жертвено релевантния е жълто-червен. Както бе посочено по-горе РВ имат два вида обозначение. Конкретно структурното об…
Конкретно структурно обозначение на релевантните и контролните въпроси в МИТ (модифициран изследователски тест)
Въпроси
Релевантни въпроси.
Цветът на релевантните въпроси е червен, а този на жертвено релевантния е жълто-червен. Както бе посочено по-горе РВ имат два вида обозначение. Конкретно структурното обозначение, при което разкриваме качествените различия на използваните в МИТ РВ. Така разбираме кои РВ са етапни, поддействени или обикновени. Не е задължително вписването им обаче във въпросника и появата им в обозначенията на полиграмите. Но при подредбата в теста, анализа и оценката на полиграмите трябва да разпознаваме и се ръководим от съдържателната им характеристика. За облекчение и опростяване на подредбата и оценките в теста се използва общо структурно обозначение, при което е важно единствено разграничаването на РВ от КВ, независимо от техни вид, номерацията на РВ. Така се облекчава ротацията им около КВ.
А.Функционално-времеви РВ(етапни РВ).
При еднотематичния МИТ се формулират следните етапни РВ:
– минимум 3 (три) релевантни въпроса за трите етапа на НД: планиране, извършване, реализация – rp, ri, rr;
Могат да бъдат едностимулни или многостимулни.
– минимум 1 обобщаваш (обхващаш) стимули и от трите етапа на НД – rpir (rp ri rr етапни релевантни въпроси). Типичен многостимулен въпрос.
Б. Обикновени РВ. (едно НД)
– минимум 1 общ въпрос за НД като цяло – ro (обикновен РВ).
По своят същност това е едностимулен РВ. Като R33, R35 (Бакстър ЛТ и скай).
В. Съпричастност РВ. (роли за едно НД)
– минимум 1 въпрос за степен на съпричастност – rs (релевантен въпрос за съпричастност, степен на съучастие).
Може да бъде едностимулен или многостимулен. Типичен ролеви въпрос. Подобен е на R32 (Бакстър скай тест).
Г. Поддействени РВ. (съдържащи поддействия на едно НД)
– минимум 1 РВ за поддействие – rpd.
Този въпрос може да бъде едностимулен или многостимулен и е РВ за поддействия. Като цяло поддействените въпроси съвпадат с етапните, но те могат да бъдат няколко за отделен (един) етап, така че етапните РВ са по-общи от поддействените РВ.
Д. Жертвено релевантен въпрос
– съдържа един жертвено релевантен въпрос sr.
Общо се получават минимум 7 (седем) релевантни въпроса, заедно с жертвено релевантния въпрос (ЖРВ), които трябва да се създадат (формулират) при еднотематичния МИТ. В структурата на МИТ се включват както компоненти РВ от ИТ на Бакстър, така и компоненти от ЛТ и скай теста на Бакстър. До тук няма нищо което се забранява от структурата на ИТ на Бакстър освен броя на въпросите.
Контролни въпроси.
По принцип кв трябва да са с 1 брой повече, за да се затвори веригата на релевантните въпроси. Когато имаме 7 рв (без ЖРВ) трябва да се включат в теста 8 cq – c1..c8.
Това всъщност представлява общоструктурното обозначение на КВ. Необходимо е да се посочи предварително, за да се определи броя на КВ в теста. Това обозначение служи за правилната подредба при ротацията на РВ и опростява разграничаването на двете зони, зелена от червена и обратно.
Използват се основно 3 вида контролни въпроси. Трябва да отбележим обаче, че всички КВ с изключение на С9 могат да бъдат едно и многостимулни, което в теста се разбира от само себе си и не е необходимо многостимулните КВ да се обозначава като отделен вид.
А. интервален кв с времеви интервал, отделящ ги от времето на релевантните въпроси – ci;
Б. категориален кв с категориално отличаващи се от рв – ck;
В. подозиращ кв – за подозрение. В моята практика този въпрос е номериран като С9 – cp. Ето и тяхното конкретноструктурно обозначение.
Новият компонент който се включва в МИТ, в отличие от ИТ на Бакстър е Категориалната променлива (компонентата е привнесена от методиките на Тувия Шурани), подозиращия КВ (като компонента на скай теста на Бакстър), многостимулните КВ, завишения брой КВ, затварянето на последния РВ с КВ, включването на ЖРВ, за разлика от ИТ на Бакстър с 4 РВ.
Симптоматични въпроси
Използва се 1 симптоматичен въпрос s25.
Изпуска се симптоматичния въпрос S26
Неутрални въпроси
Използват се 2 неутрални въпроси – n13 n14.
И така получаваме следната обща конкретноструктурна подредба на МИТ:
n1 n2 s sr ci rp ck ri cI rr ci rs cp ro cK rpd ci rpir ci.
Подредба на въпросите в МИТ при инструменталния тест
Независимо дали използваме еднотематичен или многотематичен МИТ подредбата на въпросите при първата и следващите пускания на теста (полиграми) е следната:
Подреждане при първата полиграма на МИТ:
n1 n2 s sr c1 r1 c2 r2 c3 r3 c4 r4 c9_1 r5 c5 r6 c6 r7 c7 r8 c8 r9 c10 (C9_2).
При тази подредба се спазва също правилото R4 да е RS или някой от етапните РВ, а R5 да е RO, тъй като са отстрани до подозрителния КВ – С9. Ако имаме две С9 за две различни НД обозначението е – c9_1, c9_2 и прочее.
Подреждане при втората полиграма на МИТ (двузоново редуване):
n1 n2 s sr c1 c2 r8 r9 c3 c4 r1 r2 c9_1 c5 r3 r4 c6 c7 r5 r6 c8 c10 (C9_2)r7.
Тук използваме отново повторението на зоните в реда две зелени, следвани от две червени. От началото на тази полиграма до края се въвежда и компонента „мълчалив отговор“ на въпросите. Спазва се отново правилото от първата полиграма за РВ около подозрителния КВ.
Подреждане при третата полиграма на МИТ (еднозоново редуване):
n1 n2 s sr c1 r6 c2 r7 c3(C9_2) r8 c4 r9 c9_1 r1 c5 r2 c6 r3 c7 r4 c8 r5 c10.
Връщаме се към еднозоновото редуване и ротацията на РВ около КВ. Спазва се и правилото за типовете РВ около подозрителния КВ. Двузоновото редуване може да започне при третата полиграма или при втората, но до половината и, след което да се възстанови еднозоновото редуване
Допълнителни правила на оценка при МИТ (модифициран изследователски тест)
§1. Когато дължината на въпроса в един спот в червена зона е по голяма от дължината на въпроса в зелената зона, примерно 100 % или повече, реакцията, която се създава в нереципрочното (излишното, в повече) време в червена зона не се зачита (изважда се) и не се изчислява в нереципрочния сегмент при сравнителната оценка в спота, ако същата нереципрочност се наблюдава в зелената зона, не се зачита реакцията в нереципрочния сегмент в зелената зона, независимо от вида на оценяваната следа.
Налага се от промени в МИТ, свързани с въведената многостимулност, при което времетраенето на задаваните многостимулни РВ и КВ се увеличава.
Тези нереципрочности във времето за реакция при задаване на въпроса могат да се избегнат като в спотовете на теста се формулират само многостимулни или само едностимулни въпроси. Противен случай е наложително прилагането на тези допълнителни правила за оценки.
Пояснение: Главно това се получава при дишането, но ако се прояви при другите следи то този сегмент също трябва да се изключи („изреже, изтрие“) от общата оценка.
§2. времето за реакция след отговора на многостимулен въпрос трябва да е по-голямо, отколкото времето за отреагиране по време на задаване на въпроса.
Важи както за КВ, така и за РВ.
§3. Когато в теста имаме редуване на две зелени с две червени зони последователно, оценяването не се извършва в тези спотове по правилото „или…или“ на Баксър, а оценката на спота е в посоката, където се намира зелената зона.
Налага се от промяната на подредбата при задаването на въпросите в теста. Временно се изключва правилото „или …или“ на Бакстър, в случаите, когато спота, поради променената подредба, съдържа само един контролен въпрос и една зелена зона.
§4. при дълбоко поемане на въздух следват понижени, псевдо потиснати дихателни цикли. Логично е да се оценява с оценка не по-голяма от +/–1, освен ако няма силни отклонения в дихателните цикли в зоната на спота.
Промяна във височината на дихателните цикли, след дълбоко поемане на въздух.
§5. Когато имаме 1 дихателен цикъл по малко в една от зоните във времето на реакция се приписват стойности от ±2.
Честота на дишането като стрес модел на дишането.
Понякога (графика) се получава съчетание на два стрес модела при дишането:
1) ниска честота и 2) височина на дихателните цикли.
Прилагането на правилото „или…или“ на Бакстер се осъществява в следните две форми:
1) в червена зона поне около 1 дихателен цикъл по-малко.
2) в зелена зона приблизително 4 по високи дихателни цикъла.
Пояснение: ниската честота се съчетава с по високи дихателни цикли в част от спотовете, в други височината е една и съща при различна честота на дихателните цикли (последния спот в горната графика№). При първия спот имаме и повдигане на линията на дишането над базовата линия. Според графиката във всеки спот имаме оценка -2, във втория и третия поради „липсата“ на един дихателен цикъл в червена зона (един дихателен цикъл по малко), в първи спот също – в червена зона има един дихателен цикъл по малко, освен това дихателите цикли са потиснати и и долните им пикове излизат над базовата линия.
С просто око ниската честота се вижда в „заоблеността“ на следата на дишането в зоните около горните и/или долните пикове на дихателните цикли, за разлика от острите пикове на дихателните цикли в зоната на успокоение.
Модерно ли е да се използва полиграфа, или това вече е необходимост?
След 1989г. в България настъпи рязка промяна на собствеността. Много хора – предприемачи използваха своите възможности и се захванаха с частен бизнес. Бяха създадени стотици производствени цехове и предприятия, търговски дружества и фирми, частни хотели, бензиностанции, магазини и какво ли още не. От страна на предприемачите бяха изтеглени значителни кредити от банките. Парите бяха вложени в строителство, в производство, в търговия, в доставки, в транспорт, както и в селско-стопански инициативи. Наети бяха десетки хора, които да се трудят в частния сектор. Бизнесмените се подсигуриха, като се оградиха със свои близки хора – съпрузи, деца, роднини, познати колеги и такива, които са препоръчани от близки хора. Направен беше опит за по-щателен подбор на работещите в бизнеса. Там където този подбор не беше успешен започна сериозно текучество. Получи се така, че тези, които бяха наемани на работа бързо се разочароваха, поради неизпълнени ангажименти и обещания, или пък не успяваха да се вградят в стила и изискванията на собственика. Избуяха явления като завист, омраза, несъгласие, конфронтация и открит отпор към политиката и решенията на бизнесмените. Започнаха кражби, изнасяне на конфиденциална информация към конкурентите, измами, нелоялно отношение към собствениците, а понякога открита конфронтация и саботажни действия, насочени към средствата за производство или към въпросите на сигурността. Заваляха жалби от страна на бизнесмените и зов за помощ към Полицията при драстични кражби, изнасяне на продукция, финансови нарушения, разбиване на офиси, магазини, автомобили и много други случаи. Полицията реагираше навреме и се опита да решава тези проблеми, които по своята същност представляваха престъпления, но не винаги срещаха съдействието на самите собственици, отправили жалбите. Понякога жалбите се оказваха деликатни. Т.е. бяха насочени срещу близки хора. В тази обстановка на търсене на други, по-различни решения, бизнесмените започнаха да се обръщат все по-често към полиграфския метод за изясняване на истината при конкретни случаи. Причините за това бяха много и разнопосочни. От една страна методът осигуряваше конфиденциалност. От друга страна се постигаше превенция спрямо останалите служители и работници. И не на последно място собствениците и бизнесмените си запазваха възможността за лични решения, когато се касаеше за техни близки, роднини, деца и съпрузи. Както е известно, полиграфското изследване в Република България не е доказателство в Съда, но то стана основание бизнесът и собствениците да искат по-сериозна намеса от полицейските власти на базата на експертните становища на полиграфистите. Всичко това превърна полиграфа от модерно средство за доказване на истината – в необходимост.
Станислав Цветков – полиграфист
бюро полиграф – вече 15 години полиграфски изследвания
Специалисти на фирма Арете Бюро Полиграф ООД извършват вече 15 г. контактна детекция в България.
Широкото използване на полиграфския метод в български условия се свързва с доцент Бойко Ганчевски, тогава директор на ИП на МВР, който със съдействието на ръководството на МВР през 1997 г. покани в България американския полиграфския изследвател Пол Реден, с чието участие беше организиран и първия в България ускорен курс за подготовка на специалисти (почти изцяло в системата на МВР) за работа с компютъризирана полиграфска система на американската фирма Лафайет по метода на Клиф Бакстър. В този курс участва и сътрудникът на бюрото Людмил Стоянов. Обучението бе по така наречената зоново сравнителна техника на Клиф Бакстър. Веднага след курса в системата на МВР стартираха първите полиграфски изследвания, извършвани от полиграфисти от Института по Психология на МВР – Детелин Томов, Антони Иванов, Людмил Стоянов, Гинка Ралева, Светослав Занев, а през 1998 г. започнаха и първите полиграфски изследвания в частния сектор. Появи се първата психологическа агенция, извършваща психофизиологични изследвания – Диаконсулт, с психолозите Детелин Томов, Гинка Ралева, Иво Петков, Емил Сергиев и Людмил Стоянов; Псиконтракт, с психолозите Иво Петков и Людмил Стоянов, частни полиграфски изследвания извършва и психологът Светослав Занев, който е първия специалист завършил пълния курс на Клиф Бакстър в неговата школа в САЩ.
В ИП на МВР се създаде звено от талантливи полиграфски изследователи, което постигна успехи при използването на полиграфа при подпомагане на ОИД и по-конкретно при тежки криминални престъпления. Заслуга за тези постижения имаха както ръководството на ИП на МВР – Бойко Ганчевски, Иво Петков, по късно Неделчо Стойчев, Светослав Занев, Росен Йорданов така и водещи специалисти психолози и полиграфски изследователи като Михаил Цанкарски, Камен Банов, Илияна Кирилова, Антони Иванов, Малинка Бочева, Тодор Тодоров и редица други по-млади специалисти.
Истински бум на полиграфските изследвания след 1998 г. настана в частния сектор. Той се изразява, както в броя на фирмите, броя на специалистите, сферите на изследване, но и най-вече в количеството проведени изследвания.
Още преди 2000 г. броят на годишно изследваните лица в частните фирми надмина 100 ч. Например, във фирма Диаконсулт в периода 1998 -2000 г. са изследвани около 250 човека. В Псиконтракт в периода 2002-2006 са изследвани към 400 човека. В Бюро полиграф (Бюрото е винаги е било свързано с фирмите Арете 2000 ООД , Арете 1996 ООД, а в момента представлява фирма Арете Бюро Полиграф ООД) имаме следната динамика на изследванията:
| година | бр. изследвани лица, изследвани от Людмил Стоянов | бр. изследвани лица, общо изследвани от Станислав Цветков | бр. изследвани лица, общо изследвани от изследователи на фирмата |
| 2007 г. | 80 | 80 | |
| 2008 г. | 97 | 97 | |
| 2009 г. | 256 | 256 | |
| 2010 г. | 315 | 315 | |
| 2011 г. | 522 | 522 | |
| 2012 г. | 567 | 230 | 797 |
| 2013 г. | 350 | 345 | 695 |
От Таблицата се вижда, че една частна фирма с числен състав от 2 полиграфисти може да провежда годишно над 500 полиграфски изследвания.
Увелича се броя на завършилите курсове за полиграфисти, увеличава се съответно и броят на практикуващите полиграфисти. Така например в периода 2012-2013 Арете Бюро Полиграф е връчила сертификати за завършен полиграфски курс на 5 нови полиграфисти, за работа с компютъризиран полиграф по зонова сравнителна техника и използването на Модифициран Изследователски Тест (МИТ), създаден от специалистите на Арете Бюро Полиграф ООД, по-голямата част от тях вече са практикуващи полиграфисти в частния сектор. Посредством фирма Асес, заедно с Backster School of Lie Detection, се реализира Пълно Базисно Обучение за Работа с Полиграф (PE-189), отговарящо на изискванията на Американската Полиграфска Асоциация (АПА) и прочее.
Внушителният брой на проведените изследвани определят и нарастването на професионалният опит на частните полиграфисти, допринасят съществено за нарастване и на потребността от полиграфската услуга сред българските фирми, институции и граждани.
Основните сфери, в които частните полиграфисти прилагат полиграфското изследване са: вътрешно фирмените и институционални разследвания при инциденти – кражби, изтичане на информация, саботаж. Голям е броят и на изследванията за установяване на степен на професионална лоялност. Следват – семейните разследвания, съдебни експертизи и изследвания за интимна лоялност.
Арете Бюро Полиграф 