Допълнителни правила на оценка при МИТ (модифициран изследователски тест)

§1. Когато дължината на въпроса в един спот в червена зона е по голяма от дължината на въпроса в зелената зона, примерно 100 % или повече, реакцията, която се създава в нереципрочното (излишното, в повече) време в червена зона не се зачита (изважда се) и не се изчислява в нереципрочния сегмент при сравнителната оценка в спота, ако същата нереципрочност се наблюдава в зелената зона, не се зачита реакцията в нереципрочния сегмент в зелената зона, независимо от вида на оценяваната следа.

Налага се от промени в МИТ, свързани с въведената многостимулност, при което  времетраенето на задаваните многостимулни РВ и КВ се увеличава.
Тези нереципрочности във времето за реакция при задаване на въпроса могат да се избегнат като в спотовете на теста се формулират само многостимулни или само едностимулни въпроси. Противен случай е наложително прилагането на тези допълнителни правила за оценки.
Пояснение: Главно това се получава при дишането, но ако се прояви при другите следи то този сегмент също трябва да се изключи („изреже, изтрие“) от общата оценка.

§2. времето за реакция след отговора на многостимулен въпрос трябва да е по-голямо, отколкото времето за отреагиране по време на задаване на въпроса.
Важи както за КВ, така и за РВ.

§3. Когато в теста имаме редуване на две зелени с две червени зони последователно, оценяването не се извършва в тези спотове по правилото „или…или“ на Баксър, а оценката на спота е в посоката, където се намира зелената зона.

Налага се от промяната на подредбата при задаването на въпросите в теста. Временно се изключва правилото „или …или“ на Бакстър, в случаите, когато спота, поради променената подредба, съдържа само един контролен въпрос и една зелена зона.

§4. при дълбоко поемане на въздух следват понижени, псевдо потиснати дихателни цикли. Логично е да се оценява с оценка не по-голяма от +/–1, освен ако няма силни отклонения в дихателните цикли в зоната на спота.

Промяна във височината на дихателните цикли, след дълбоко поемане на въздух.
§5. Когато имаме 1 дихателен цикъл по малко в една от зоните във времето на реакция се приписват стойности от ±2.

Честота на дишането като стрес модел на дишането.
Понякога (графика) се получава съчетание на два стрес модела при дишането:
1) ниска честота и 2) височина на дихателните цикли.
Прилагането на правилото „или…или“ на Бакстер се осъществява в следните две форми:
1) в червена зона поне около 1 дихателен цикъл по-малко.
2) в зелена зона приблизително 4 по високи дихателни цикъла.
Пояснение: ниската честота се съчетава с по високи дихателни цикли в част от спотовете, в други височината е една и съща при различна честота на дихателните цикли (последния спот в горната графика№). При първия спот имаме и повдигане на линията на дишането над базовата линия. Според графиката във всеки спот имаме оценка -2, във втория и третия поради „липсата“ на един дихателен цикъл в червена зона (един дихателен цикъл по малко), в първи спот също – в червена зона има един дихателен цикъл по малко, освен това дихателите цикли са потиснати и и долните им пикове излизат над базовата линия.
С просто око ниската честота се вижда в „заоблеността“ на следата на дишането в зоните около горните и/или долните пикове на дихателните цикли, за разлика от острите пикове на дихателните цикли в зоната на успокоение.